Определение № 4140 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А. срещу определение № 3328/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2312/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от страната молба за отмяна на влязлото в сила решение № 50246/14.11.2022 г. по гр. д. № 3160/2022 г. на ВКС, IV г. о. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение е прието, че С. А. е поискала да се отмени решение № 50246/14.11.2022 г. по гр. д. № 3160/2022 г. на ВКС, IV г. о., с което по жалба на министъра на правосъдието и на основание чл.73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ е отменено частично решение на СК към КЧСИ по дисциплинарно дело № 11/2021 г. по описа на ДК към КЧСИ от 25.06.2021 г. и вместо него е постановено друго, с което на ЧСИ Б. А., рег. № 908, с район на действие ОС – Пловдив е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Посочено е, че отмяната по чл. 303 ГПК защитава страните по делото, а в случая молителката се явява трето лице по отношение на дисциплинарното производство и не е легитимирана да иска отмяна на постановеното в това производство съдебно решение по реда на чл. 303 ГПК. А. не е обвързана и от силата на пресъдено нещо на решението, респ. за нея е неприложим редът по чл. 304 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е правилно. Условие за допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение е тя да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК или от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. В случая молбата за отмяна не изхожда от лице, легитимирано да инициира производство за отмяна, защото молителката не попада в кръга лица, разполагащи с такова право. С. А. не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, тъй като не е била страна в производството, по което е постановено влязлото в сила решение - не е участвала като главна, подпомагаща или контролираща страна, нито е правоприемник на страна по делото, от което и следва, че не е обвързана от решението. Жалбоподателката не може да иска отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да се иска отмяна от лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК), т. е. в хипотеза на необходимо другарство, каквото в случая не е налице. Предвид това, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. В допълнение, по изложените от жалбоподателката оплаквания във връзка с образуването на гр. д. № 2312/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., следва да се посочи, че делото е образувано по молба вх. № 7588/24.04.2025 г., а не както страната твърди въз основа на „хартиен пакет“ с вх. № 11255/16.06.2025 г. Ето защо не са налице процесуални нарушения при образуване на производството по отмяна. Представените (след срока за обжалване) с молба вх. № 14811/08.08.2025 г. „допълнителни доказателства във връзка с образуване на дело №595/2025 г.“ към „Сигнал продължение“ до КПК, са ирелевантни и без значение за настоящото частно производство, развиващо се по правилата на чл. 274, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение