Определение № 175 от 08.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2500/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№ 4492/16.04.2015г. на ответника в производството по чл.288 ГПК [фирма] с искане за изменение на постановеното по делото Определение № 260/14.04.2015г., с което касационното обжалване по жалбата на Й. А. Б. не е било допуснато. Твърдението е, че в отговора на касационната жалба дружеството е поискало присъждането на разноски за производството-сумата 2 600лв. юрисконсулстко възнаграждение, но съставът на ВКС не се е произнесъл по това искане. Претендира се осъждането на касатора да заплати тази сума на основание чл.78,ал.8 ГПК. От касатора Й. Б. е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на искането с твърдение, че списък по чл.80 ГПК не е бил представен и с позоваване на т.9 от ТР № 6 по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и че дължимото минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004г. е в размер на 1 545лв., а не в претендирания. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок. Същата е допустима, тъй като страната иска допълване, а не изменение на Определение № 260/14.04.2015г., постановено по настоящото дело, в което произнасяне за разноските няма. Неотносимо е позоваването на Б. на т.9 от Тълкувателното решение по тълк.дело №6/2012г. Искането за допълване е основателно- в отговора по чл.287 ГПК дружеството е претендирало присъждане на разноски за производството-сумата 2 600лв. юрисконсулстко възнаграждение, а в определението по чл.288 ГПК, с което касационното обжалване не е допуснато, липсва произнасяне по това искане. На основание чл.78,ал.8 ГПК касаторът дължи на насрещната страна разноски за производството по чл.288 ГПК, които са в размер на 1 545 лв., изчислени по реда на чл.9,ал.3 във вр. с чл.7, ал.2,т.4 с оглед интереса /51 000лв./ Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.