Решение № 503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г.

Решение № 503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], административен регион "Изток", срещу въззивно решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр. д. № 1646/2010 г. на Варненски окръжен съд, г. о., в частта, с която е потвърдено решение от 25.05.2010 г. по гр. д. № 8586/2009 г. Варненски районен съд, 35 с-в., с което са уважени искове на Н. Д. П. срещу [фирма], административен регион "Изток" с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1,2 и 3 КТ и жалбоподателят е осъден за разноски. При наведени с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, че е нарушена закрилата на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, от която тя се е ползвала и че ответникът (работодателят) не е извършвал подбор на съкратените работещи, първоинстанционният съд е приел, че работодателят е нарушил правилото на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което уволнението е незаконно. По жалба на ответника и доводи за неправилност въззивният съд е приел за неоснователен доводът за нарушена закрила на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и за неправилен изводът на първоинстанционния съд за това, защото е приел за установено, че ищцата не е била болна от онкологично заболяване, но е приел, че ответникът не е доказал основанието на извършеното уволнение - че е извършил закриване на част от предприятието, от което е приел, че уволнението е незаконно. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 755/26.05.2011 г. по процесуално-правния въпрос: може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения - съдът е обсъждал релевантен факт, който ищцата не оспорва - налице ли е закриване на част от предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 2,предл. 1 КТ, което е нарушение на чл. 153 ГПК и довод за незаконност, каквито ищцата не е навела; това е довело до неправилно приложение на посочената процесуална и материалноправна норма (на процесуалния и материалния закон), до необоснованост на изводите на съда за релевантните факти и до неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че т. к. ищцата не е оспорила извършването на съкращаване на щата, нито, че заедно със закриването на част от предприятието са закрити всички щатни бройки, то правилният извод е, че подборът е право, а не задължение на работодателя; Ответникът в това производство Н. Д. П. оспорва основателността на жалбата с доводи, че въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, че при оспорване на законността на уволнението в тежест на ответника е да доказва, че уволнението е законно. Н. Д. П. е подала частната жалба срещу частта от въззивното решение, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане нейна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските (че са и присъдени само част от направените разноски), тази част е преграждаща развитието на делото. Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на съда, че списъкът за разноски е постъпил по факса на районния съд след приключване на устните състезания. Ответникът по частната жалба [фирма], административен регион "Изток" не изразява становище по нея. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: И. процесуалноправен въпрос е по приложението на чл. 6, ал. 2 ГПК вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по него настоящият състав намира, че: с оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2 ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. По основателността на доводите за неправилност по чл. 281 ГПК: При дадения отговор на изведения правен въпрос следва извод, че въззивният съд е допуснал твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, като без ищцата да е оспорила осъществяването на основанието на уволнението (закриването на част от предприятието, визирано в чл. 328, ал. 1, т. 2,предл. 1 КТ) и че "закриването на част от предприятието" се отнася до всички заети в осъществяването на закритата част от предприятието щатни длъжности, е приел, че е в тежест на работодателя да докаже по делото осъществяването на закриването на част от дейността, и щом работодателят не е провел такова доказване, то съдът е приел недоказания факт за неосъществен и че не е налице цитираното в заповедта основание за уволнение. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че допуснатите процесуални нарушения са се отразили на обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, на правните му изводи и на правилността на решението му. При тези изводи и при липсата на доказателствени искания съгласно чл. 293 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество. Както беше прието по-горе с оглед диспозитивното начало следва да бъдат обсъждани само наведените от страните доводи, въззивният съд е приел за неоснователен довода за нарушена закрила на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ защото е приел за установено, че ищцата не е била болна от онкологично заболяване. Срещу този извод няма касационни оплаквания, поради което няма основания за неговото преразглеждане в касационното производство. При дадените по-горе отговори настоящият състав приема, че по факта на закриване на част от предприятието на работодателя, в която (част) се е намирала длъжността на ищцата, не се спори, защото ищцата не е навела довод, че не е извършено закриване на тази част от предприятието, така, както е отразено в заповедта за уволнение, която е представила по делото, нито, че закриването не се отнася до всички длъжности, поради което този релевантен факт следва да се приеме за безспорен и осъществен. При извод, че основанието за уволнение е осъществено така, както е отразено в заповедта: "закриване на част от предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,предл. 1 КТ - закриване на трудовата дейност, осъществена от отдел "Аналогова мрежа - В. ", заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всички принадлежащи към структурата 17 щатни бройки", следва да се приеме, че след като всички бройки в закритата част от предприятието са били съкратени, работодателят не е следвало да извършва подбор. От това, че двата наведени от ищцата довода за незаконност на уволнението са неоснователни, следва извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, което обуславя неоснователност и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение. От предвидените в чл. 293 ГПК правомощия на касационната инстанция следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира разноски и не представя списък за разноски, с оглед изхода от спора следва да му бъдат присъдени заплатените в касационното производство 132.63 лева държавни такси. Ответникът в касационното производство претендира разноски, нос оглед изхода от спора, няма право на разноски и такива не следва да и се присъждат. По частната жалба на Н. Д. П.: Твърдението и е основателно, видно от представената от нея разпечатка от факс молбата и до първоинстанционния съд, съдържаща списък с разноските по чл. 80 ГПК, е изпратена и получена по факса на съда на 19.05.2010 г. в 14.. 20 часа след обяд (тя е приложена по делото), а съдебното заседание е проведено същия ден от 18.06 до 18.25 часа, поради което и следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че списъкът с разноски на ищцата е постъпил след приключване на устните състезания, е необоснован, съответно, че изводът на въззивния съд, че по арг. от чл. 80, изр. 2 ГПК, с това е погасено правото на ищцата да обжалва решението в частта за разноските, е неправилен. Следва да се приеме, че жалбата е допустима и въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане, но с оглед изхода от съществото на спора ищцата няма право на разноски, и жалбата и за присъждане на допълнителни разноски, е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът