Определение № 3590 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Т. Е. Б. чрез адв. С. Трендафилов срещу Определение № 1252/02.02.2024 год. постановено по адм. дело № 5865/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата и против липсата на произнасяне в срок /мълчалив отказ/ на министъра на правосъдието по депозираната от нея жалба № 94-Т-18#6/04.04.2023 год. против протокол от заседанието на Комисията по подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ проведено на 03.04.2023 год.; оставена е без разглеждане жалбата и против заповед № ЛС-04-138/20.04.2023 год. на министъра на правосъдието, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В законоустановения срок по чл. 232 от АПК министърът на правосъдието изразява становище, че първоинстанционното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Прави искане съдът да отхвърли като неоснователна частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София-град е жалбата на Т. Б. подадена срещу липсата на произнасяне в срок /мълчалив отказ/ на министъра на правосъдието по депозираната от нея жалба № 94-Т-18#6/04.04.2023 год. против протокол от заседанието на Комисията по подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ проведено на 03.04.2023 год. В допълнение към жалбата е направено искане и за обявяване на нищожност на заповед № ЛС-04-138/20.04.2023 год. на министъра на правосъдието, с която е прекратена процедурата за подбор на кандидати за съдия в ЕСПЧ открита със заповед № ЛС-04-17/20.01.2023 год. С обжалваното определение жалбата /в нейната цялост/ е оставена без разглеждане като недопустима. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № ЛС-04-17/20.01.2023 год. на министъра на правосъдието са определени критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за съдия в ЕСПЧ, определени са етапите на процедурата за подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ, определени са сроковете за всеки един етап от процедурата и правомощията на Комисията по подбор. Със заповед № ЛС-13-27/13.02.2023 год. на министъра на правосъдието е определен поименния състав на Комисията по подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ. С решение по протокол от 03.04.2023 год. Комисията по подбор е приела, че не са налице трима кандидати, които да отговарят на критериите по т. 1, б. "г" от заповед № ЛС-04-17/20.01.2023 год. и на критериите приети от самата Комисия на 30.03.2023 год., поради което не е осъществила класиране на кандидати и не е изготвила списък от трима класирани кандидати съгласно т. 7, б. "ж" от Заповед №ЛС-04-17/20.01.2023 год. на министъра на правосъдието. Срещу това решение е подадена жалба от Б. до министъра на правосъдието с искане да бъде обявен за нищожен оспорения акт - Протокол от заседанието на Комисията по подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ от 03.04.2023 год. и да бъде задължена Комисията по подбор да изпълни процедурата по оценяване на кандидатите на събеседването проведено на 03.04.2023 год., тяхното класиране и изготвяне на списък на първите трима класирани кандидати. По делото не са налице данни за произнасяне от страна на министъра на правосъдието по жалбата на Б.. Със заповед №ЛС-04-138/20.04.2023 год. на министъра на правосъдието на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА и чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник на МП, въз основа на решението на Комисията по подбор по протокол от 03.04.2023 год. е прекратена обявената със заповед №ЛС-04-17/20.01.2023 год. процедура по подбор на кандидати за съдия в ЕСПЧ. Със заповед № РЛС-04-139/20.04.2023 год. е обявена нова процедура за подбор на съдия в ЕСПЧ. С решение от 08.06.2023 год. на Комисията по подбор е приет Основен списък с имената на тримата класирани кандидати и резервен списък. С решение № 486/07.07.2023 год. на Министерския съвет са определени кандидатите на Република България за ЕСПЧ и е одобрен резервен списък на кандидатите на Република България за съдия в ЕСПЧ. По отношение на жалбата на Б. подадена против липсата на произнасяне от страна на министъра на правосъдието по подадената от нея жалба първоинстанционният съд намира, че в АПК не е предвидена възможност за обжалване на мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу издаден административен акт от долустоящ административен орган. Посочена е разпоредбата на чл. 97, ал. 1 - 4 от АПК, в която са регламентирани правомощията на компетентния административен орган при постъпване на жалба в производство по реда на Глава шеста - Оспорване на административни актове по административен ред. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. До същият резултат би се достигнало, съгласно чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК и в случаите, когато горестоящият административен орган отхвърли жалбата - на оспорване ще подлежи отново първоначалният административен акт. Само когато горестоящият административен орган се произнесе по същество и отмени или измени първоначалния административен акт на оспорване подлежи неговото решение - чл. 98, ал. 2, изр. първо от АПК, във вр. с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Предвид липсата на произнасяне от страна на министъра на оспорване ще подлежи самото решение по протокол от заседанието на Комисията по подбор на кандидатите за съдия в ЕСПЧ проведено на 03.04.2023 год. АССГ е приел, че не е бил сезиран с оспорване на този протокол и не следва да се произнася в тази насока. Изложил е мотиви, че не е налице мълчалив отказ, тъй като такъв отказ е налице само в случаите на чл. 58 от АПК, но не и в хипотезата на чл. 97 от АПК. От друга страна първоинстанционният съд приема, че министърът на правосъдието не се явява горестоящ административен орган спрямо Комисията по подбор на кандидати за съдия в ЕСПЧ. Комисията по подбор не е нормативно създаден орган в системата на Министерството на правосъдието. По своята правна природа тя се явява единствено помощен орган, създаден ad hoc от министъра на правосъдието с нарочен акт, с конкретно определени правомощия и ограничено във времето съществуване. След като е приел горизложеното АССГ е оставил жалбата на Т. Б. против непроизнасяне на министъра на правосъдието (мълчалив отказ на министъра на правосъдието) по депозираната от нея жалба против решение по протокол от 03.04.2023 год. на Комисията по подбор на кандидати за съдия в ЕСПЧ, без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Оставена е без разглеждане и жалбата на Б. срещу заповед № ЛС-04-138/20.04.2023 год. на министър на правосъдието и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Съгласно чл. 22 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, регламентиращ избора на съдиите в Европейския съд по правата на човека, съдиите за всяка високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинството от подадените гласове по списък от трима кандидати, определени от високодоговарящата страна. В конвенцията се съдържат и условията за заемане на длъжността като нормата на чл. 21 поставя следните изисквания във връзка с избора на номинираните кандидати, а именно - същите да притежават високи морални качества и да отговарят на условията, изисквани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност; да участват в работата на съда в лично качество; по време на срока на пълномощията си да не упражняват дейност, несъвместима с изискванията за независимост и безпристрастност или с изискванията за работа на пълен работен ден. Видно от разпоредбите в част втора на Конвенцията, отнасящи се до формирането на състава на Европейски съд по правата на човека, предмет на уредба в международния акт е само окончателният избор на съдиите от Парламентарната асамблея като липсва каквато и да било регламентация, изисквания или условия по отношение на националните процедури за определяне на тримата кандидати, предлагани от всяка държава-членка. Това е така, защото всяка държава има изключителна компетентност да номинира кандидати и сама да избира процедурата. В конкретния случай такава процедура е определена със заповед № ЛС-04-17/20.01.2023 год. на министъра на правосъдието, на когото са делегирани правомощия в тази насока с изрична разпоредба от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието. Видно от съдържанието на заповедта с нея са определени самата процедура и критериите за провеждане на избора на кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека, които отразяват изискванията на Конвенцията. От значение за целите на Конвенцията е предложените от съответната държава кандидати да отговарят на изискванията за заемане на длъжността, като последиците от неизпълнение на това условие се изразяват в отхвърляне, неизбиране на номинираните кандидатури. Следователно ангажиментът на номиниращата държава е да удостовери по един публичен начин професионалните и моралните качества на избраните кандидати, както и липсата на конфликт на интереси. Изборът на конкретен съдия се извършва от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от списък от трима кандидати определени от „Високодоговарящата страна“, т.е. в избора участват Съвета на Европа чрез ПАСЕ и съответната държава-членка чрез свои вътрешни органи. Нито един от горепосочените субекти не може самостоятелно да определи националния съдия в ЕСПЧ, тъй като е налице споделена компетентност на международната организация и съответната държава. В този контекс развиващите се отношенията са международно-правни-не се разкриват никакви отношения на власт и подчинение регулирани от административното право. Създадената от министъра комисия за провеждане на избора и участниците в същия не се намират в административноправна връзка. Изследвайки характера, същността и целите на обявените вътрешни правила се налага изводът, че в случая не се касае за административно производство. Министърът на правосъдието не е горестоящ на комисията орган. Актовете на същата не се обжалват пред министъра. Министърът на правосъдието организира провеждане на вътрешния подбор, но самите членове на създадената за случая Комисия не са му подчинени. Дейността на комисията е експертна и тя само подпомага селекцията на кандидатите, изборът на който се осъществява от ПАСЕ. Последният орган действа като избирателно тяло, което и след като осъществи това си правомощие, възниква правната връзка на избрания кандидат с органа – ЕСПЧ. Всички действия на министъра на правосъдието в тази процедура имат подготвителен характер и са насочени към избор на трима най-подходящи кандидати, които да се предложат за избор от страна на ПАСЕ. Заповедта, с която е прекратена процедурата за подбор на кандидати за български съдия в ЕСПЧ не представлява административен акт, защото не е издадена в развило се административно производство. Прекратяването на едната процедура и в последствие откриване на нова процедура е в компетентността на министъра съгласно правомощията му по чл.5, т.15 от Устройствения правилник на министерство на правосъдието във връзка с процедурата за провеждане на избор на кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека. Крайният акт по финализиране на процедурата за избор е актът на ПАСЕ, който не подлежи на съдебен контрол, нито по правилата на ЕКЗПЧОС, нито е възможно неговото оспорване пред национален съд, т.е. този акт е извън юрисдикцията на правосъдната ни система. В тази връзка се обосновава извод, че липсва правно основание за съдебен контрол на междинни актове. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, за правилен, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора искането е основателно. Следва да се осъди Т. Б. да заплати на Министерство на правосъдието разноски по делото в размер на 240 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,