Определение № 484 от 13.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 982/2025 г.

Производството е по реда на чл.43, т.2 НПК. С разпореждане №1308/26.10.25 г. е прекратено Н.Ч.Х.Д.709/25г. по описа на Районен съд – Добрич и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази релевантните за тази процедура данни, намери следното: От приложените по делото материали става ясно, че делото е образувано по тъжба на Е. Х. М. срещу С. Д., с твърдения за извършено от нея престъпление по чл.148, ал.2 НК. Последната е съдия, правораздаващ в РС – Добрич. Същевременно, с образуването на частния характер дело, тя има и качеството на подсъдим по него. Визираното основание по чл.43, т.2 НПК е налице, когато магистрат е подсъдим в съда, в който правораздава. Неслучайно законодателят е употребил понятието „в района на съда“, тъй като нормата обхваща и случаите на прокурор и/или следовател, подсъдими в този район по силата на общата подсъдност. В случая иде реч за съдия и за този състав няма съмнение, че основанието по т. 2 на чл. 43 НПК е налице. Същият правораздава именно в съда, пред който е подсъдим и който се явява компетентен да разгледа делото, а не пред който и да е съд от съдебния район на функционално стоящия по-горе съд /до който делото никога може да не стигне/, каквато трактовка е възможно да се лансира и като че се прокрадва в процесното определение. Все в светлината на последния обсъждан въпрос – ако подсъдим или пострадал е съдия от Наказателната колегия на ВКС, то не би имало съд в страната, който да разгледа делото, тъй като съдебният район на висшата инстанция по наказателни дела обхваща цялата територия на страната. По този начин доведена до абсурд, посочената теза е изцяло лишена от логика. Съдията-докладчик правилно е отчел, че не са били изискуеми отводите на другите съдии от съответния съд. Това е така, защото отношенията, които възникват или биха могли да възникнат между магистратите, упражняващи функциите си в същия съд или в района на същия съд (за прокурорите и следователите), са преценени от законодателя като такива, които a priori биха компрометирали справедливостта на воден процес и това обстоятелство е изведено като самостоятелно основание за промяна на местната подсъдност. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно. За процесуална икономия, делото следва да бъде възложено за разглеждане на териториално близък и инфраструктурно удобно ситуиран еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – Балчик. Ето защо,