Решение № 4607 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 18, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., във връзка с чл. 208 – чл. 228 от АПК. Образувано е по касационни жалби на „Грейп Ленд 33“ ЕООД, ЕИК: 201287263, чрез адв. Костадинов, против решение № 5735/19.02.2025 г. по адм. д. № 8067/2024 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е потвърдена Заповед № 03-РД/1011 от 13.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, раздел II, т. 1 и на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е отменена заповедта по раздел II, т. 2 и т. 3. В жалбата на „Грейп Ленд 33“ ЕООД се твърди, че решението е незаконосъобразно в оспорената част поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочените в акта правни основания не съответствали на установените в хода н административното производство факти, които били изложени пестеливо и оскъдно. Констатациите на административния орган в оспорваната заповед били противоречиви и не давали яснота относно приетите за установени факти, дали основание за издаване на отказ за предоставяне на финансовата помощ в пълния размер. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение в частта, с която е потвърдена Заповед № 03-РД/1011 от 13.03.2024 г. Претендира се присъждане на разноски. В жалбата на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ се твърди, че решението е неправилно в оспорената от него част, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Съдът неправилно приел, че при издаване на оспорения административен акт не са съобразени изискванията на чл. 35 от АПК. Изложени са доводи, свързани с извършени проверки на място, констатациите от тях и приложимите правни норми от съответната наредба. Оспорва се обективираният в оспореното решение извод за липса на посочени в заповедта фактически и правни основания за издаване на акта. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената от този жалбоподател част. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на „Грейп Ленд 33“ ЕООД с ЕИК 201287263, против Заповед № 03-РД/1011 от 13.03.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта й по раздел II, с която е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е частично незаконосъобразна в частта по раздел II, т. 2 и т. 3 и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за окончателно плащане на „Грейп Ленд 33“ ЕООД в тази част при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбата на дружеството срещу акта в частта му по раздел II, т. 1 е отхвърлена като неоснователна. Касационната жалба на „Грейп Ленд 33“ ЕООД е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено при пълно изясняване на релевантните фактически обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. В хода на производството, страните не са оспорвали установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, свързани с провеждането на процедурата по кандидатстване, последвалите проверки от страна на административния орган, констатациите от тях, издаването на актове в хода на административното производство, сключването на договор между страните и изпълнение на поетите по него ангажименти. Предвид това, настоящият съдебен състав не намира за нужно да преповтаря така установените обстоятелства от фактическо естество в настоящото решение. Касационните жалби са подадени от участници в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен в съответната за всеки от тях част акт и в сроковете по АПК, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: При съобразяване със събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил, че в раздел II т.1 от Заповед № 03-РД/1011 от 13.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, по отношение на отказа за финансова помощ в размер на 170 440.38 лв., в оспорения административен акт са изложени фактически обстоятелства, мотивирали административния орган за издаването му. Законодателят не е поставил изискване относно обема на мотивите, които следва да бъдат вписани в административния акт за да се приеме, че е спазено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. За да е изпълнено така поставеното условие за законосъобразност, е достатъчно да са налице изложени необходимите факти и обстоятелства, които са мотивирали административния орган за издаването му. В случая съдът е посочил, че това е сторено „пестеливо“, което не изключва възможността за представяне в достатъчна степен на фактически обстоятелства, дали възможност за формулиране на обоснована преценка относно наличието на правна възможност и необходимост от издаване на акта със съдържание, насочено към редуциране на предварително предвидената за предоставяне на дружеството финансова помощ по съответната програма. Установено е, че в оспорената заповед са посочени размера на одобрената със Заповед № 03-РД/3254/08.10.2021 г. площ от 48.8728 ха, която при изчисляване на инвестиционните разходи попада в диапазона „над 10 ха до 50 ха“ в таблицата „Пределна цена на основно оборудване за автоматизирани системи за капково напояване“ от приложение № 1 към Наредба № 6/2018 г., наличието на констатираната съществена за производството разлика между договорената площ и площта, върху която са извършени реално дейностите по договора, както и данни за извършен разход за оборудване, което по твърдение на органа не е ново и не отговаря на изискванията за допустимост на финансовия разход съобразно чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2018 г. В хода на съдебното производство е установено, че при първоначалната обработка на заявлението за подпомагане е допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилното приложение на пределни цени за площ над 50 ха, при фактически установена площ от 48,8728 ха, попадаща в интервала между 10 ха и 50 ха. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са не само законосъобразни, но и задълбочено аргументирани, включително чрез проследяване на начина на изчисление, използван от органа, и съпоставянето на пределните цени по приложимата заповед на министъра на земеделието. Съдът е разгледал и правния режим по чл. 8, ал. 10 и чл. 18, ал. 10 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г., като е приел, че неправилното първоначално използване от страна на разглеждащите представената от дружеството документация органи на по-високи пределни стойности, не създава право на помощ за кандидата над допустимата, нито обвързва органа при вземането на решение за окончателното плащане. Съгласно чл. 8, ал. 10 от Наредба № 6/2018 г. пределните цени са задължителен лимит при определяне на финансовата помощ, като не се допуска изплащане над максимално допустимите стойности. Ето защо, след постъпване на искането за оконочателно плащане, административният орган обосновано и законосъобразно е преизчислил размера на допустимите разходи, съобразно реално установената площ, като е извършил съответната редукция в размер на 170 440,38 лв. С оглед трайната съдебна практика (вкл. Решение № 10497 от 18.11.2022 г. по адм. д. № 5604/2022 г., IV о. на ВАС.) подобно коригиране на неправилно определена първоначално помощ, не представлява санкция, а форма на съобразяване с обективната правна и финансова рамка на програмата. При произнасянето си, съдът е съобразил и клаузата в сключения между страните договор, според която е предвидено право на ДЗФ да намали размера на одобрените разходи, ако при обработка на заявлението за плащане открие неправомерно одобрен разход, който се явява недопустим вследствие на неспазване на критериите за недопустимост за финансиране или неправилно изчисление на одобрената сума, вследствие на допусната фактическа и/или техническа грешка - чл. 4. 2, б "д" от договора. При това положение, правилно съдът е отхвърлил жалбата на „Грейп Ленд 33“ ЕООД като неоснователна. Касационната жалба на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ също е неоснователна. За да наложи редукцията по т. 2 от раздел II в размер на 2425,08 лв., административният орган е взел предвид констатациите от извършената по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 6/2018 г. проверка на място, която е установила площ от 48,0201 ха, различна от договорираната между страните 48,8728 ха. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е приложил задълбочен стандарт на контрол, като е извършил преценка не само за наличието на формална мотивировка в оспорената пред него заповед, а и на пълнотата и относимостта към конкретния случай, на изложените от административния орган мотиви от фактическо и правно естество, при съобразяване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При подробно изложени мотиви, съдът е достигнал до обоснован извод за наличието на съществена за производството неяснота в мотивировката на административния орган относно необходимостта от редукцията по раздел II, т. 2 и т. 3 от заповедта. Правилно е прието, че в тази част мотивите на издателя на административния акт са неясни, тъй като напълно липсва изложение за начина и правното основание за определяне на размера на намалението по тези два пункта. Липсва и обсъждане на изложените в хода на административното производство от страна на бенефициента възражения по отношение на така установените от зам. изпълнителния директор на ДФЗ несъответствия с изискванията на програмата. Обосновано е прието от първата инстанция, че в частта по т. 3 от раздел II органът не е отчел резултатите от последващата проверка на място, при която са установени нови компоненти от системата, включително нова бензинова помпа и всички основни елементи, работещи по предназначение. Констатациите в тази посока се съдържат в доклади от техническия инспекторат и снимков материал, които не са били взети предвид при издаването на акта. Липсата на обсъждане на тези доказателства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на акта в тази част. Неоснователно е и възражението на касатора ДФЗ, че последващата проверка не е от значение, доколкото именно чрез нея се установяват релевантните фактически обстоятелства при подаването на заявлението за окончателно плащане. Налице е обективно фактическо състояние, което не съответства на констатациите, послужили за основание за отказа по т. 3, което налага нова преценка от страна на административния орган при съблюдаване на материалния закон и принципа на съразмерност. Съдът правилно е дал превес на резултатите от последващата проверка, проведена на основание заповед на органа от 10.10.2023 г., която съдържа конкретни, обективно проверими данни, включително GPS маркиран снимков материал и тестове на работата на системата. Неоснователно органът е игнорирал тази проверка и се е позовал единствено на предварителни констатации, които са опровергани в административната преписка. Изрично следва да се подчертае, че отказът за финансиране въз основа на неподкрепени с доказателства предположения за вторичен характер на оборудването нарушава чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2018 г., а и общите изисквания за съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид описаното, правилно е прието, че заповедта в частта по пункт II, т. 2 и 3 е незаконосъобразна, поради липса на достатъчно мотиви и неяснота относно правните основания, въз основа на които са определени сумите, подлежащи на отказ от финансиране. Липсва пълна и логически проследима обосновка на връзката между констатираната площ по проверката и размера на редукцията, както и методология за определянето. При издаване на оспорената пред съда заповед, административния орган не е съобразил изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е довело и до нейната незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на приложимите процесуални правила. Поради това, правилно съдът е отменил заповедта в тази част и е върнал преписката за ново произнасяне. С оглед изложеното, обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбата следва да бъде уважена частично и да се отмени заповедта в частите, в които тя е незаконосъобразна. Постановеното решение е изчерпателно мотивирано, съобразено с относимата правна уредба и доказателствата по делото, поради което не са налице основания за неговата отмяна. С оглед изхода на производството исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Предвид гореописаното и на основание чл. 221, ал.2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение