Определение № 3886 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. К., срещу Oпределение № 22919 от 10.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9869/2024 г. на Административен съд- София-град. С определението съдебният състав е оставил без разглеждане и е върнал исковата молба на частният жалбоподател срещу Министерството на вътрешните работи с цена на иска 20 000,00 лева, като е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател оспорва определението и иска отмяната му. Обяснява, че е депозирал пояснения, с които е изпълнил указанията на съдебния състав, дадени в Разпореждане № 19743 от 13.10.2024 г. Счита, че липсват основания исковата молба да бъде приета за недопустима. На следващо място изразява становище, че ако исковата молба е била преценена като неподсъдна на съответния съд, същият е следвало да я изпрати служебно на компетентната съдебна инстанция, което не е било сторено. Поради изложеното намира оспореното определение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната им и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на първоинстанционния съд. От ответната страна Министерство на вътрешните работи не е постъпило становище във връзка с оспореното определение. Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба и уточненията на ищеца по адм. д. № 9869/2024 г. по описа на АдмС - София - град на л. 9-10, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Разпореждане № 19743 от 13.10.2024 г., намира, че действително първоначалните обстоятелства, посочени в исковата съдържат твърдения за отправени сигнали до първо районно управление при ОД на МВР – Бургас, като същата не притежава необходимата конкретика по отношение на вида престъпление, което ищцата счита, че не е било разследвано, мястото на извършването му, авторството и обстоятелствата при които това е било сторено. Това е дало повод на съдебния състав да остави съща без движение с искане за уточнения. С цитираното разпореждане са дадени указания за отстраняване на нередовностите. На първо място съдебният състав е поискал да бъде уточнен ответника на исковата претенция предвид обстоятелството, че служителите, от чиито бездействия се твърди да са настъпили вредите са такива в структура представляваща организационна част от ОД на МВР – Бургас, която дирекция представлява самостоятелно юридическо лице, надлежна страна по исковата молба на основание чл. 205, ал.1 АПК. На следващо място от страна на първостепенния съд била изискана конкретика, свързана с обстоятелства като вида на противоправното поведение, неговият автор, правните норми в нарушение на които поведението е било реализирано, периода на исковата претенция, както и моментът на сигнализиране на компетентните длъжностни лица и др., в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, всички във вр. чл. 203, ал. 2 АПК, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Ищецът е бил надлежно предупреден и за процесуалните последствия при неотстраняване на констатираните нередовности, свързани с исковата молба, а именно че исковата молба ще бъде оставена без разглеждане. В отговор на дадените указания процесуалният представител на ищцата е представил лаконично уточнение, с което е потвърдил първоначалния ответник, въпреки извършените разяснения от страна на първоинстанционния съд в изпълнение на процесуалните изисквания на чл.205, ал.2 АПК, че ответникът не отговаря на изискванията на чл.205, ал.1. Обяснил е че вредите са причинени както от отправени подигравки и обиди на длъжностни лица към ищцата, така и от откази да приемат сигналите и жалбите й и не на последно място отказ да й дадат информация във връзка с подадени сигнали и жалби. Посочени по-натам са били нарушените според ищеца правни норми от ЗМВР, обосноваващи противоправния характер на поведението на полицейските служители. Уточнен е бил периода на исковата претенция. Посочена е била датата на депозиране на първата жалба, като било обяснено, че тя е била последвана от множество други, като са били цитирани входящи номера на докладни записки за извършени проверки във връзка с нейни сигнали и търсена от нея информация. Така депозираният отговор бил преценен от страна на първоинстанционният съд като отстраняващ само част от посочените в разпореждане№ 19743 от 13.10.2024 г. нередовности. На първо място, поради отказ от страна на ищеца да промени ответната страна съдът е намерил основание да приложи разпоредбата на чл. 205, ал.2 АПК, изр. второ, като върне исковата молба и прекрати производството по делото поради „ неизпълнение на указанията“ на съдебния състав. На следващо място, като ненапълно отстранени са били преценени и останалите слабости на иска. Отчетена е била липса на конкретика по отношение на обидите и подигравателното отношение, сочено като проявено от служители на ответника. Посочено е, че не са конкретизирани по дати и входящи номера всички жалби на ищцата, които се сочи да не са разследвани. На последно място съдебният състав е преценил и това, че липсата на предприети действия по разследване на сигнали за престъпление не може да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предвид липсата на надлежна процесуална санкция от страна на компетентния прокурор за образуване или отказ от образуване на досъдебно производство. Като е изложил горните съображения първоинстанционният съд е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдебният състав намира, че дадените указания от страна на първоинстанционния съд целят доизясняване на обстоятелства, свързани с исковата молба, чиято пълнота е от съществено значение за изясняване предмета на спора, което гарантира действително равенство на страните в производството и обезпечава състезателното му начало. В тази връзка указанията са били необходими, а тези, дадени в изпълнение на разпоредбата на чл.205, ал.2 АПК и задължителни. Доколкото вредоносните противоправни действия и бездействия се сочат като осъществени от длъжностни лица при Първо РУ на ОД на МВР Бургас, то действително посоченият ответник – Министерство на вътрешните работи не отговаря на изискванията на чл.205, ал.1 АПК, тъй като тези служители са част от структурата на юридическото лице именовано Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Бургас и това е надлежният ответник по предявения иск. Като е отказал да насочи иска си против ОД на МВР Бургас с уточнението към исковата молба, ищецът е попаднал в хипотезата на чл.205, ал.2, изр. второ АПК, според която съдът е длъжен да върне исковата молба. Това задължение е регламентирано в полза на самия ищец, който вместо да води иск срещу ненадлежен ответник, под опасност да допусне изтичането на давностния срок за обезщетението, получава възможност да предяви иска отново срещу надлежен ответник. На второ място са верни правните изводи на първоинстанционния съд, че указанията му не са били изпълнени изцяло. От исковата молба става ясно, че се търси обезщетение за три вида действия – нанесени обиди, отказ да бъдат приети жалби на ищцата и отказ да бъдат разследвани приети нейни сигнали за извършени спрямо същата престъпления. Всяко едно от тези действия/бездействия е следвало да бъде индивидуализирано да степен на конкретика, която позволява на ответника да вземе становище по него, т.е. с посочване на дата, предмет на оплакването, респ вх. № на приетите сигнали, а що се отнася до обидите и отговорните за всяко от тези действия лица. Отговорността на държавата макар и безвиновна е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда. Без тяхната достатъчна индивидуализация съдът не е в състояние да прецени и това дали изобщо се касае за административна дейност на длъжностни лица при съответната администрация или за техни извънслужебни действия, за които същите биха понесли лична деликтна отговорност. На последно място следва да бъде напомнено, че нова искова претенция за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на жалбоподателя по всяко време при отстраняване на всички констатирани нередовности. В обобщение на гореизложеното частната жалба в частта срещу Определение № 22919 от 10.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9869/2024 г. на Административен съд-София-град, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение