Определение № 21 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ат. В.- пълномощник на Т. Г. Х. против определение № 296/19.03.2019 год. по възз.гр.д. № 288/2018 год. на Окръжен съд – Кърджали, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 26/18.02.2019 год. по същото дело, в частта за разноските и присъждане на сумата в размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба "АГРОТЕХНИК - ПЧЕЛАРОВО" ООД не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК и не взема становище. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва, против определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице основания за уважаване на искането по чл. 248 ГПК, тъй като страните по договор за правна защита и съдействие от 05.07.2018 г. не са уговорили размера на адвокатското възнаграждение. С представената декларация към договора за правна защита и съдействие, в която адв. В. е декларирал, че е получил сумата от 1000 лв., представляваща адвокатски хонорар по делото, не може да се изменя договора, тъй като същата не е подписана от двете страни по договора и представлява едностранно волеизявление на една от тях. Приел е, че след като не е уговорено адвокатско възнаграждение, респективно неговия размер, същото не може да бъде присъдено. Атакуваното определение е неправилно. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС ,за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. В настоящия случай постигнато съгласие между довереник и доверител се установява от представения договор за правна защита и съдействие, като записаното основание – процесуално представителство по гр.д. № 622/2018 год. по описа на Районен съд – Кърджали кореспондира и с представената по делото декларация към договора за платен в брой на 14.09.2018 год. адвокатски хонорар по делото. Декларацията доказва плащане за адвокатско възнаграждение, тъй като въпросният документ има характер на разписка по смисъла на указанията дадени в т. 1 от същото тълкувателно решение и е достатъчно основание да се приеме, че са извършени разноски за адвокат. С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено и решението на Окръжен съд – Кърджали да бъде допълнено, като на жалбоподателката се присъдят сторените в производството пред Районен съд – Кърджали разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.