Определение № 115 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. К. Д., приподписана от адвокат Х. К., против решение № 2451 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17284 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав, с което е отменено решение № 67- II-1 от 17.04.2015 г. по гр.д. № 23722/2006 г. на Софийски районен съд в частта относно определените от първоинстанционния съд права на съделителите върху източното мазе, находящо се в построената в УПИ ** от кв.58 по плана на [населено място], м.“И.“ жилищна сграда, като е постановено друго, с което правата в съсобствеността на източното мазе са определени на по 24.5 % ид.ч. за Ю. К. Д. и С. К. Д. и по 8 % идеални части за Б. К. Д. и Н. К. Д..

Писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден само от С. К. Д., приподписан от адвокат А. К., в който е оспорена касационната жалба, но не е изразено становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на ателие с площ по измерване 74.95 кв.м., а по чертеж 67.68 кв.м., ведно със стая над него и над долепения до него гараж, както и на гараж от 21.89 кв.м., построени в УПИ ** от кв.58 по плана на [населено място], м.“И.“, както и на източно и западно мазе в същата сграда между Ю. К. Д., С. К. Д., Б. К. Д. и Н. К. Д., като е отхвърлен иска за делба на ателието и гаража по отношение на Б. К. С., П. К. Д. и Л. К. Д., както и предявения от Ю. К. Д., С. К. Д. и Б. К. С. против Б. К. Д., Н. К. Д., П. К. Д. и Л. К. Д. иск за делба на таванско жилище, състоящо се от една стая, сервизни помещения и таванско помещение със застроена площ от 25 кв.м. и на пет тавански стаи в същата сграда.

Първоинстанционното решение е било обжалвано само от Ю. К. Д. и Б. К. С. в частта, с която е отхвърлен иска за делба на петте броя тавански помещения и в частта, с която са определени правата в съсобствеността на източното и западното мазе. По жалбата е постановено решение № 46 от 5.01.2017 г. по гр.д. № 1046/2016 г. на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, с което е оставено в сила отхвърлянето на иска за делба на петте тавански помещения, изменени са квотите в съсобствеността на западното мазе, като са определени на по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите, обезсилено е произнасянето по отношение на Л. К. Дерменжиева, починала преди предявяване на иска и е отхвърлен иска за делба на източното мазе.

Това въззивно решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 280 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 2287/2017 г. на ВКС, II гр.о. само в частта, с която е отхвърлен иска за делба на източното мазе и е обезсилено с касационното решение № 144 от 20.12.2018 г., като е прието, че първоинстанционното решение за допускане на делба на източното мазе не е обжалвано и е влязло в сила и делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по жалбата за правата на съделителите от това мазе.

Въззивният съд, преценявайки какви са правата в съсобствеността на източното мазе, е приел за установено, че по силата на съдебно решение от 24.08.1964 г. на Софийски народен съд по гр.д.№ 762 по описа за 1964 г. в дял на общия на страните наследодател К. Д. Д. са поставени: 2/3 идеални части от дворното място, където не се спори, че е изградена процесната жилищна сграда; таванско жилище от една стая, сервизни помещения и таванско помещение с 32 % идеални части от общите части на сградата, а в дял на Л. Г. Д. са поставени: 1/3 идеална част от дворното място, тристайното жилище със сервизни помещения, находящо се на партерния етаж на къщата, заедно с южното избено помещение с 66 % от идеалните части от общите части на сградата /л.7 по делото на СРС/. На 8.12.1982 г. Людмила Г. Д. е дарила на синовете си Ю. К. Д. и С. К. Д. общо 1/2 ид.ч. от първия етаж, избено помещение в южната част и 66 % ид.ч. от общите части на сградата. Останалата 1/2 ид.ч. дарила на 13.04.1990 г. на внучката си И. И. И.. Със саморъчно завещание от 18.11.2004 г. К. Д. Д. е завещал на Б. К. Д. и Н. К. Д. втория тавански етаж, „в който сега живеят“ и на Ю. К. Д., Н. К. Д., Н. К. Д. и Б. К. Д. по равни части от ателието. Съдът е счел е, че правата в съсобствеността на източното мазе следват от притежаваните идеални части от общите части на сградата /а не както е приел първоинстанционният съд от притежаваните от праводателите идеални части от дворното място/. Посочил е, че Ю. К. Д. и С. К. Д. притежават по 24.5 % идеални части /16.50 % ид.ч. по дарението от Людмила Г. Д. и 8 % ид.ч. по завещание от К. Д. Д., а Б. К. Д. и Н. К. Д. – по 8 % ид.ч. по завещание от К. Д. Д..

Съдът е посочил, че като собственик въз основа на прехвърлителна сделка от 13.04.1990 г. на 33 % ид.ч. се легитимира И. И. И., която не е наследник на общите на страните наследодатели, чието наследство е предмет на делбата. К. Д. Д., починал на 1.02.2005 г., е притежавал източното мазе в съсобственост с трето лице, като в настоящия процес делбата на това мазе е допустима при условията на чл.283 ГПК-отм., доколкото до извършването й се прекрати съсобствеността с третото лице.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Б. К. Д. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1) при извършено дарение на идеални части от жилищен етаж, какви биха били правните последици при дело за делба по отношение на онова от мазетата, което е било предмет на предходна съдебна спогодба между дарителя и другият етажен собственик, но която спогодба той не е обявил при изповядване на сделката и допустимо ли е мазето да се дели наново, като обща част на сградата, като при това единия от етажите да остане без самостоятелно мазе, а етажа на дарителя да разполага с повече от едно;

2) предвид доказано по делото владение на жилище от една стая на втори тавански етаж и завладени впоследствие сервизни и други помещения на този етаж, увеличава ли се с това съобразно притежаваната площ, процентното съотношение от общите части на сградата, които обслужват тази площ и в частност идеалните части от мазето, като следствие от завладяването.

Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с доводите в касационната жалба, че източното мазе е принадлежност към втория тавански жилищен етаж, който не е в предмета на делбата и върху това мазе не е налице съсобственост между страните. Първоинстанционното решение обаче, с което източното мазе е допуснато до делба, не е обжалвано от нито една от страните и е влязло в сила, поради което въпросът за наличие на съсобственост не е разглеждан от въззивния съд.

Вторият въпрос е обоснован с тезата, че въззивният съд е определил правата в съсобствеността на източното мазе, отчитайки единствено делбата от 1964 г., по която е възникнала етажната собственост и са определени идеалните части от общите части на сградата, без да вземе предвид тяхното изменение въз основа на спогодбата от 1965 г. и още веднъж след придобиването по давност на целия втори тавански етаж. Пред инстанциите по същество обаче не е твърдяно, че определените при възникване на етажната собственост идеални части от общите части на сградата впоследствие са били променени, поради възникване на нови обекти или изменение на съществуващите обекти в етажната собственост, поради което съдът не е разглеждал подобен спор /както при първото, така и при второто въззивно разглеждане на делото Б. К. Д. е поддържал единствено, че източното мазе е принадлежност към втория /тавански/ жилищен етаж, което обстоятелство е било неотносимо, след като първоинстанционното решение за допускането му до делба е било влязло в сила/. Като основаващ се на твърдения, които не са били включени в спорния предмет на доказване, и този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК е само формално посочено, без да е мотивирано.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение