Определение № 5354 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 345/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по молба с вх. № 7574/13.03.2026 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от М. Н. Т., чрез адв. Д. Бакърджиев, за допълване на определение № 2747/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 345/2026 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Иска се от съда да осъди кмета на район „Западен“ - Община Пловдив да заплати сторените от молителя разноски в размер на 330 лева (168,73 евро) в производството пред ВАС. Ответната страна – Кметът на Район „Западен“ - Община Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на определението в частта за разноските. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. С определение № 2747/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 345/2026 г., ВАС е отменил разпореждане № 6849/30.07.2025 г., постановено по вх. № 12587/29.07.2025 г. по адм. дело № 909/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него е оставил без уважение молбата на кмета на Район „Западен“ – Община Пловдив за издаване на изпълнителен лист, обезсилил е изпълнителен лист, издаден на 30.07.2025 г. от Административен съд - Пловдив в полза на Община Пловдив, издаден на основание определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г.по описа на Административен съд – Пловдив, и е върнал делото на Административен съд - Пловдив за съобщаване на определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г., на М. Н. Т.. В подадената частна жалба, по повод на която е образувано делото пред ВАС, М. Н. Т., чрез адв. Д. Бакърджиев, е направила искане за присъждане на разноски, като за доказателство е представила копие на преводно нареждане за заплатения адвокатски хонорар. Настоящият състав счита, че искането за допълване на постановеното определение в частта за разноските е неоснователно. Съдът разполага с правомощието по чл. 176а АПК и чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице. Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в разпоредбите на чл. 405 – чл. 409 ГПК и е със самостоятелна същност. Негов предмет е съществуването/несъществуването на правото на принудително изпълнение в полза на лицето, легитимиращо се като кредитор, срещу сочения длъжник по изпълняемото право. Това производство е различно от административния процес, развил се при оспорване на административния акт в двете съдебни инстанции, и не може да обоснове извод за дължимост на разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист. Това е така, защото нормата на чл. 409 ГПК се съдържа в Част пета на ГПК, наименована „Изпълнително производство“, като в съдебната практика се приема, че липсва препращане към разпоредбите на чл. 75 и сл. ГПК. Всичко това налага извода, че законодателят не е предвидил възможност за присъждане на разноски в производство по издаване на изпълнителен лист, поради което искането за присъждането им следва да се остави без уважение. Разноски не следва да бъдат присъждани и такива не се дължат и поради това, че няма основание за присъждане на разноски в производството по разноски. Общата разпоредба на чл. 81 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, гласи, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като това се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Производство по адм. дело № 345/2025 г. е по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в производството, с което спорът е решен по същество, следователно в това производство разноски не се дължат. Предвид изложеното, молбата на М. Н. Т. за изменение на постановеното по делото определение, в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение