Определение № 1654 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Футболен клуб Светкавица – Търговище“ – сдружение, ЕИК 125539412, представлявано от Е. Янчев, чрез процесуален представител адв. Д. Борисов, против Определение № 1855/18.11.2025 г., постановено по адм. д. № 527/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което жалбата против Решение № 1 по Протокол № 30/11.11.2025 г. на Общински съвет – Търговище и против разпореждането за допускане на предварителното му изпълнение е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел липса на правен интерес, като не е съобразил, че оспореното решение засяга жалбоподателя поради разпределянето на ограничен финансов ресурс между футболните клубове на територията на общината, при което одобряването на друг клуб за финансово подпомагане води до неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Поддържа се, че между футболните клубове съществува пряка конкуренция за достъп до общинското финансиране, че финансирането е регламентирано с проценти и лимити, както и че обжалваното решение допуска подпомагане за период извън календарната година, поради което жалбоподателят разполага с правен интерес от оспорването. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Търговище, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като недопустима, алтернативно и като неоснователна. Поддържа правилността на обжалваното определение. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че жалбата против Решение № 1 по Протокол № 30/11.11.2025 г. на Общински съвет – Търговище е подадена от лице, което не разполага с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което я е оставил без разглеждане. От съдържанието на оспореното решение е видно, че с него се одобрява за финансово подпомагане конкретно посочен футболен клуб – ФК „Светкавица-2014“ гр. Търговище, без да се разпределят конкретни парични средства, без да се определят размери или проценти на финансиране и без да се засягат права или задължения на други футболни клубове, включително на частния жалбоподател. Определението е правилно. Изложените в частната жалба съображения, че одобряването на друг клуб за финансово подпомагане води до намаляване на възможностите на жалбоподателя да получи финансиране, представляват твърдения за евентуален, бъдещ и опосреден интерес, основан на правни очаквания, но не и засягане на съществуваща правна сфера. Само по себе си обстоятелството, че бюджетният ресурс е ограничен, не обуславя наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административен акт, който не е адресиран до жалбоподателя и не поражда за него неблагоприятни правни последици. Този извод е в съответствие с устойчивата и последователна практика на Върховен административен съд, според която правният интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК следва да бъде личен, пряк и непосредствен, като не е налице такъв, когато оспореният административен акт не е адресиран до жалбоподателя и не поражда за него самостоятелни неблагоприятни правни последици, а се засягат единствено негови правни очаквания или хипотетични бъдещи възможности. В практиката на съда последователно се приема, че наличието на конкуренция между правни субекти за достъп до ограничен публичен ресурс, включително бюджетни средства, само по себе си не обуславя правен интерес от оспорване на акт, с който се признава или одобрява право на друго лице, когато с този акт не се отнема, не се изменя и не се накърнява вече възникнало субективно право на жалбоподателя. Същевременно е прието, че когато административният акт има единствено характер на „одобряване“ или „допускане“ на определен субект до следващ етап от процедура или до възможност за бъдещо финансиране, без сам по себе си да разпределя средства или да създава задължения за трети лица, той не засяга пряко правната сфера на останалите участници и не подлежи на оспорване от тях поради липса на правен интерес. В този смисъл е и трайното разбиране, че евентуалната незаконосъобразност на акта не може да замести липсата на правен интерес и не санира недопустимостта на жалбата. Неоснователни са и доводите, основани на Правилата за условията, реда и начина за финансово подпомагане на футболните клубове на територията на Община Търговище. Дори да се приеме, че правилата съдържат процентни съотношения или лимити, те не трансформират решението за „одобряване“ на друг клуб в акт, засягащ пряко правата на жалбоподателя, доколкото с него не се извършва разпределение на средства, нито се отнема или намалява вече признато право на финансиране. Също така правилно първоинстанционният съд е приел, че отсъствието на правен интерес от оспорването на основния административен акт води до недопустимост и на оспорването срещу разпореждането за допускане на предварителното му изпълнение, тъй като то няма самостоятелно правно значение извън акта, в който е инкорпорирано. Изложените в частната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението поради подпомагане за период извън календарната година са относими към материалната законосъобразност на административния акт, но не могат да обосноват правен интерес у лице, което не е негов адресат и чиято правна сфера не е засегната от него. С оглед на този извод и предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 236, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение