Определение № 1503 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Б. А. и Б. А. Х. срещу определение № 577 от 21.06.2022 г. по в.гр.д.№ 221 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отхвърлена молбата на Д. А. и Б. Х. за изменение на решение № 175 от 18.05.2022 г. по в.гр.д.№ 221 от 2022 г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че след като жалбоподателите са били освободени по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски по делбеното дело, след приключване на делото те не дължат на насрещната страна /съделителя Х. Х./ направените от него разноски по делото пред първата и въззивната инстанции. В писмен отговор от 20.07.2022 г. ответникът по частната жалба Х. А. Х. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд по чл.248 ГПК, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Действително, видно от определение № 902 от 01.12.2021 г. по ч.в.гр.д.№ 741 от 2021 г. на Русенския окръжен съд, на основание чл.83, ал.2 ГПК жалбоподателите са били освободени от плащането на разноски и държавни такси по делото. Поради това същите не са били задължавани да заплащат дължимите от тях разноски и държавни такси по това дело. Освобождаването на жалбоподателите от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83 ГПК обаче касае само сумите, които те дължат за разглеждане на делото и за извършване на поисканите от тях процесуални действия по събиране на доказателствата, за които ГПК предвижда това /разноски за експертизи, довеждане на свидетели, оглед, освидетелстване и др./, но не и сумите, които следва да бъдат заплатени на другата страна по реда на чл.78 ГПК при приключване на делото. Съдът не разполага с компетентност да освободи страната от заплащане на разноските по чл.78 ГПК, тъй като тези разноски са последица от отговорността на тази страна за неоснователно предявяване на претенция спрямо насрещната страна в процеса /респективно за неоснователно оспорване на предявен срещу нея иск/. Именно по повод на неоснователно предявената претенция /респективно неоснователното оспорване на иска/ насрещната страна е неправила разноски за извършване на процесуални действия по осъществяване на защитата си, които разноски й се е дължат на основание чл.78 ГПК. Поради гореизложеното жалбоподателите дължат на насрещната страна Х. А. Х. направените от него разноски по делото, съобразно правата им в съсобствеността и изхода на делото, независимо че са били освободени на основание чл.83, ал.2 ГПК от плащането на държавна такса и разноски. Ето защо, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на Х. Х. част от заплатените от него държавни такси и разноски по делото /съобразно правата на Д. А. и Б. Х. в съсобствеността и съобразно изхода на делото за делба и по съединените с иска за делба искове пред въззивната инстанция/, въззивният съд е постановил правилно решение. Съответно правилно е и определението му по чл.248 ГПК за отказ да бъде изменено решението в частта за присъждане на тези разноски. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение