Определение № 55 от 05.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 96/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, пр. 1 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. К. Т. срещу разпореждане № 1648/11.12.2017 г. по в.гр.д.№ 535/2017 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като с него е преградено правото му на достъп до обективен и справедлив съд според стандарта на чл. 6, т. 1 от Е. и противоречи на принципа за ефективно вътрешно правно средство за защита и на принципа за лоялно сътрудничество по чл. 4, пар. 3, ал. 2 от Д.. Излага подробни съображения за противоречие с правото на ЕС. Иска отмяна на разпореждането и разглеждане по същество на частната му касационна жалба с вх. № 7160/08.12.2017 г. ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. С определение № 7008/ 10.07.2017 г. по гр.д. № 7341/2017 г. на Районен съд- Варна на адв. М. К. Т., в качеството му на процесуален представител на ищеца е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 89, т. 3, пр. 1 ГПК вр. чл. 91, ал. 1 ГПК за обида на съда, съдържаща се в уточнителната молба от 07.07.2017 г. по делото. С определение № 8069 /08.08.2017 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК на жалбоподателя за отмяна на наложената му глоба. С определение № 2438 / 20.09.2017 г. по ч. гр. д. № 1855/2017 г. Окръжен съд –Варна това определение е потвърдено. Срещу въззивното определение е подадена е частна касационна жалба вх. № 28223/11.10.2017 г. Тя е върната с разпореждане № 8649 /17.10.2017 г. на въззивния съд, поради изчерпване на реда за инстанционен контрол по чл. 92 ГПК. С определение № 671 / 24.11.2017 г. по ч. гр. д. № 535/2017 г. на Апелативен съд-В. е потвърдено разпореждането за връщане на недопустимата частна касационна жалба. Срещу това определение жалбоподателят е подал частна касационна жалба с вх. № 7160/08.12.2017 г. С обжалваното разпореждане № 1648/11.12.2017 г. по гр.д.№ 535/2017 г. на Апелативен съд-В. тя е върната, тъй като определението ,което се атакува с нея не подлежи на касационен контрол. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Със З. (ДВ, бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Идентична е функционалната компетентност на ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са окончателни. Аналогично определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК също не подлежат на последващ контрол. Противното тълкуване би допуснало триинстанционност за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. С обжалваното разпореждане № 1648/11.12.2017 г. по в.гр.д.№ 535/2017 г. на Апелативен съд –В. правилно е върната частна касационна жалба вх.№7160/08.12.2017 г., тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт, а именно определение № 671 / 24.11.2017 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 8649 / 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1855/2017 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на частна касационна жалба вх.№28223/11.10.2017 г. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба вх.№8649/17.10.2017 г. е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция и с обжалването му пред съответния апелативен съд пътят на защита на жалбоподателя е изчерпан. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,