Определение № 267 от 02.10.2020 г. на ВКС по д. № 2129/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на З. Д. за отмяна на вл. в сила решение на ВКС по гр.д. №4793/19 г. от 2.06.20 г., с което е оставено в сила решението на ВАдв.С от 8.11.19 г., постановено по жалба на молителката срещу отказа на Съвета на АК Х. да я впише в регистъра на адвокатите от тази адвокатска колегия, по нейно заявление вх. №142/27.08.19 г. Молбата за отмяна е подадена на 19.06.20 г. и се основава на чл.303, ал.1,т.4 ГПК – противоречие с друго влязло в сила решение на ВКС от 30.01.14 г. по гр.д. №4861/13 г. на трето г.о., между същите страни. ВКС намира молбата за недопустима: В практиката на ВКС по подобни дела/ напр. определения по гр.д. №3743/19 г. на трето г.о., по гр.д. №881/20 г. на трето г.о., по ч.гр.д.№4505/19 г. на трето г.о./ е утвърдено разбирането, че актът, предмет на молбата за отмяна, не попада в приложното поле на института на отмяната. Съгласно указанията по т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна в случая се иска, не е такова. То е постановено в производство по проверка законосъобразността на обжалван отказ на Висшия адвокатски съвет, което не е исково и не цели разрешаване на материалноправен спор. Разглежданата категория съдебни актове не формират сила на пресъдено нещо по спорния предмет и не водят до непререшаемост на разрешения с тях въпрос. Ето защо са изключени от обхвата на отмяната, уредена като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на пресъдено нещо и влезли в сила съдебни актове. Молбата за отмяна е недопустима по изложените съображения и следва да остане без разглеждане, поради което ВКС на РБ, трето гр. отделение