Решение № 8515 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2011 г.

Решение № 8515 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 790 от 31.03.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 4040/2010 г. С обжалваното решение, по жалбата на Ралица Ганчева е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 181002236/27.08.2010 г., потвърден с решение № 841/05.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, в която на търговеца са установени задължения за данък върху дохода за 2005 г. в размер на 15285,60 лева и за лихви в размер на 8650,31 лева, както и е отменен РА в частта, в която са установени задължения за данък върху доходите за 2007 г. в размер над 483,90 лева и за лихвите в размер над 143,98 лв. В останалата част жалбата срещу РА е отхвърлена. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1002,33 лева. Касационната жалба, подадена от дирекция "ОУИ" - Варна е срещу частта от съдебното решение, в която РА частично е прогласен за нищожен и е отменен в друга част. В нея се твърди неправилност на решението в обжалваната част. От обстоятелствената част на жалбата следва, че наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата срещу РА в същата част. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Ралица Ганчева я оспорва по съображения, подробно развити в писмен отговор. Касационната жалба от Ралица Ганчева е срещу частта от съдебното решение, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА относно установените задължения за 2006 г., както и в частта относно присъдените разноски в полза на дирекцията. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което делото в тази част се върне за ново разглеждане, евентуално постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на търговеца и за частична основателност на жалбата, подадена от дирекцията. Според прокурора, необосновано съдът е отменил РА относно установения данък върху доходите за 2007 г. за разликата над 483,90 лева и лихви над 143,98 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект - Ралица Ганчева са определени задължения за данък върху общия доход за 2005, 2006 и 2007 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органът по приходите е установил, че за всичките ревизирани години е налице превишаване на разходите над приходите, които са квалифицирали като недекларирани доходи с неизвестен произход и са обложени по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 и 2006 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. В жалбата си до съда жалбоподателката е оспорвала както наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, така и определената данъчна основа за всичките ревизирани години. Административният съд е приел, че основанието, визирано в чл. 122, ал. 1, т. 7 е налице, тъй като обективно е установено от органа по приходите чрез анализиране на събраните писмени доказателства (банкови извлечения, първични счетоводни документи, договори и т. н.) за всяка една от годините, наличието на превишение на разходите над приходите. Административният съд е прогласил за нищожен РА относно установените задължения за 2005 г., тъй като е установил наличието на АПВ за същия данъчен период. За 2006 г. е преценил, че облагаемата данъчна основа е определена обективно и правилно от органа по приходите, а възражението на жалбоподателя, че сумата от 24937 лева, равняваща се на дела на Мартин Крушев от цената на жилището е включена в разходната част на баланса е преценено като неоснователно. Съдът е посочил, че тази сума е включена в приходната част на паричния баланс за 2006 г. За 2007 г. съдът е приел, че неоснователно органът по приходите не е включил в приходната час на баланса на разполагаемите парични средства сумата от 10 000 лв. по договора за паричен заем от родителите на ревизираното лице. Съдът е приел, че предоставянето на посочената сума в заем от родителите на жалбоподателката е доказано от приетите по делото писмени доказателства (договор и разписка), потвърдени от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - родителите на жалбоподателката. Въз основа на събраните по делото служебни бележки за работата на родителите на жалбоподателката зад граница, съдът е преценил, че те са разполагали със сумата, предоставена в заем. В резултат на приетото, съдът е намалили облагаемата данъчна основа със сумата от 10 000 лева, като данъкът върху дохода върху новообразуваната данъчна основа е определен на 906,95 лв., от който е приспаднат внесения данък за тази година и разликата от 483,90 лева е определена като дължима ведно със съответната законна лихва върху тази сума. По касационната жалба на дирекцията: Неоснователна е жалбата срещу съдебното решение в частта, в която е прогласен за нищожен РА за 2005 г. Наличието на АПВ за този период относно надвнесен данък по ЗОДФЛ не се оспорва от органа по приходите. Както правилно е приел съдът, съобразявайки се по този въпрос с преобладаващата практика на ВАС, която настоящият съдебен състав споделя напълно, наличието на предшестващ АПВ, издаден преди изменението на чл. 129 от ДОПК, за същия период, относно същия вид на данъчните задължения (предмет и на ревизията) е пречка да се извърши ревизията по общия ред. Ревизията за същия данъчен период и за данъчните задължения, които са били предмет на проверката във връзка с издадения АПВ е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането й е в правомощията единствено на териториалния данъчен директор. Установено е, че процесната ревизия за 2005 г. по ЗОДФЛ не е възложена от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което основателно, съдът е приел, че РА в тази част е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Обосновано и правилно съдът е изменил облагаемата данъчна основа за 2007 г. В тази част от спора съдът е изложил подробни и съдържателни мотиви, които напълно съответстват на събраните по делото доказателства, които съдът е преценил при спазване на правилата за това, установени в ГПК. Решаващите изводи на съда са резултат на задълбочен и верен анализ на данните по делото. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, действително, води до обоснования извод, че родителите на жалбоподателката са разполагали с финансова възможност да й предоставят парични средства, част от които в заем, а останалата като дарение. Касационната жалба на дирекцията е неоснователна, поради което решението на административния съд като правилно в обжалваната му част следва да се остави в сила. По касационната жалба на физическото лице: Жалбата е частично основателна. Съдът приема за доказано извършеното дарение на 36 000 щ. д. през 2004 г. от родителите на жалбоподателката в полза на последната. Неправилно обаче, съдът включва тази сума в приходната част на баланса за 2005 г. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че тази сума е била налична и към 2006 г. и е използвана именно през 2006 г. за плащане на закупения апартамент. Следователно, левовата равностойност на 36 000 щ. д. следва да се отнесе към приходната част на баланса на паричните средства за 2006 г. От свидетелските показания на св. Ганчев се установява, че през м. 06.2006 г. тази сума е трансформирана в български лева, с които е извършено плащане след това. Видно от сайта на БНБ, рубриката "Обменни валутни курсове на чуждестранните валути" е, че към 01.06.2006 г. 1 щ. д. се е разменял за 1,53567 лева. Левовата равностойност на 36 000 щ. д. съгласно посочения курс е 55284,12 лева, с която сума следва да се увеличи приходната част на паричния баланс за 2006 г. Изчислено по този начин превишението на разходите над приходите за тази година е 22852,22 лева. Тази сума следва да се прибави към годишната данъчна основа по ГДД в размер на 6562,40 лева, след което от сбора следва да се приспадне данъчното облекчение за отглеждане на 2 деца - 780 лева и се определи облагаемата данъчна основа в размер на 28634,62 лева. Размерът на дължимия данък, определен по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ върху тази данъчна основа е 6236,31 лева. Останалите възражения на този касатор са неоснователни. Те са поддържани и с жалбата до административния съд, който ги е обсъдил и основателно ги е отхвърлил, излагайки подробни съображения за това, които се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Липсват доказателства по делото, че доходът или част от него от дейността на жалбоподателката като ЕТ през периода - 1996 - 2005 г. е наличен към началото на 2006 г. Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че сумата от 24937 лева, равняваща се на дела на Мартин Крушев, с който заедно жалбоподателката е закупила жилището е записана като приход в баланса на паричните средства за 2006 г. на жалбоподателката, поради което неоснователно е възражението й, че тази сума е включена в разхода на баланса. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. за разликата над 6236,31 лева и съответната законна лихва върху тази разлика. Вместо това следва да се постанови решение, с което по жалбата на Ралица Ганчева се отмени РА в тази част. С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта относно присъдените разноски в полза на дирекцията, като последните се редуцират до сумата от 519 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд