Определение № 93 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 813/2018 г.

Производството е по чл. 389, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по съдържаща се в частна жалба /в процес на администриране/ на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния представител - адвокат М. К. Д. срещу определение № 99 от 05.02.2018 г. по ч. гр. дело № 61/2018 г. на Хасковски окръжен съд, молба за допускане на обезпечение чрез спиране производството по изп. дело № 1045/2015 г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 874 в КЧСИ, до произнасяне по депозираната частна жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Молбата за допускане на обезпечение е подадена от Т. Й. Г., Й. Т. Г. и „Б. С. Б. С.“, ЕООД, [населено място] след постановяване на въззивното определение, чиято отмяна се иска в частното производство. В производството пред ВКС допускане на обезпечение е недопустимо по арг. чл. 389, ал. 1 ГПК, която норма определя до коя фаза в съдебното производство искането за допускане на обезпечение е допустимо. Поради това посочената молба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение