Определение № 957 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 815/18.01.2017 г. на К. Н. П. срещу въззивно решение № 2236/28.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 4018/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което като е отменено решение № 4944/14.06.2016 г. по гр.д. № 1578/2016 г. на Софийски градски съд, жалбоподателят е осъден на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД да заплати на К. Н. Х. сумата 110 000 лв. – получена без правно основание по два броя платежни нареждания от 06.06.2012 г. В срока за произнасяне с молба вх.№10869/10.10.2017 г. касаторът е направил изрично изявление за оттегляне на касационната си жалба. Молбата е с нотариална заверка на подписа на страната и съдържа искане за прекратяване на производството по делото. С молба вх.№10866/10.10.2017 г. ответната страна по касационната жалба К. Н. Х. е изразила съгласие за оттеглянето на жалбата и моли делото да се прекрати. Страната заявява, че не претендира да й бъдат присъдени разноските за касационното производство. При тези волеизявления на страните съдът счете, че са налице предпоставките на чл.264 ал.1 ГПК и производството по делото следва да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение