Определение № 1651 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника Н. Н. Р., подадена чрез назначения му особен процесуален представител адв. И. И. срещу решение № 281/06.03.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 3287/2022 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, след като е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 3304/13.10.2022 г. по гр. дело № 13163/2021 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), касаторът Н. Р. е осъден, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати солидарно с другия ответник Ж. Н. Р., на ищеца П. Д. Д. сумата 6 555.83 лв., представляваща законната лихва (обезщетение) за периода 12.08.2018 г. - 12.08.2021 г. за забавено плащане на сумата 11 000 EUR, представляваща дължима неустойка по чл. 5, ал. 3 от сключен между страните на 30.05.2014 г. в [населено място] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В останалата част – по отношение на необжалвалия ответник Ж. Р. (който е обикновен другар на касатора), въззивното решение е влязло в сила. Поради това, ответникът Ж. Р. не е страна в касационното производство и следва да бъде заличен от списъка на страните. При извършената служебна проверка, съдът констатира нередовност на образуваното касационно производство, а именно: С разпореждане № 399/06.01.2021 г. първоинстанционният ПРС, по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначил, съответно: адв. М. Н. – за особен представител на ответника Ж. Р., и адв. И. И. – за особен представител на ответника-касатор Н. Р.. Адвокатското възнаграждение на особените представители по чл. 47, ал. 6 от ГПК се определя окончателно по размер от съда с всеки акт по чл. 81 от ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определена от съда сума за всяка инстанция, независимо дали е жалбоподател или не, която сума да послужи за изплащане на възнаграждението на адвоката (чл. 76, вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК). Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител на ответника и поради това е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото във всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-4 от ГПК. Назначеният за особен представител адвокат не се поставя в положение на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар. Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за администриране на жалбата). Н. на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция, следователно е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 от ГПК във всяка инстанция. В случая първостепенният съд при администриране на въззивната жалба на ищеца не е събрал предварително суми от него, които да послужат за заплащане възнаграждението на особените представители на ответниците. Това е сторено от въззивния съд с разпореждане № 654/08.02.2023 г. При администрирането на касационната жалба на ответника Н. Р., подадена чрез особения му представител адв. И. И., обаче окръжният съд не е предприел такива действия, а те са условие за редовност и на производството пред ВКС. Касационното производство, по така изложените съображения, се явява нередовно, защото на ищеца не са давани указания и той не е внесъл сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника-касатор Н. Р.. Пропускът на администриращия въззивен съд следва да бъде отстранен от касационната инстанция, която определя първоначално сума за възнаграждение в размер 200 лв. Касационното производство следва да се остави без движение, като на ищеца бъдат дадени указания да внесе тази сума по депозитната сметка на ВКС и да представи доказателства за това по делото в едноседмичния преклузивен срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение