Решение № 15 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2013 г.

Решение № 15 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. В. срещу решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд, II граждански състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на 5 286 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г. Касаторът С. Й. В. твърди, че решението на Русенския окръжен съд в обжалваната от нея част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск. Ответникът по жалбата [фирма] - Р., я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд в частта относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена 5 286 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1114 от 11.11.2013 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса възможно ли е с разпореждането от НОИ - РУ "Социално осигуряване" за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал. 1 от КСО да бъде установен фактът на оставане без работа на работника или служителя, когато в него изрично е посочено, че лицето е с регистрация в Агенцията по заетостта. Отговорът на този въпрос е даден в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 517 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на IV ГО на ВКС, според което доказването на оставането без работа може да стане с всички доказателствени средства, включително и на служебна бележка за регистрация в бюрото по труда. Разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54ж във връзка с чл. 54а от КСО съдържа имплицитно удостоверяване, извършено от държавен орган, че лицето, на което е отпуснато обезщетението, е регистрирано като безработно в Агенцията по заетостта. Следователно посредством това разпореждане може да се установява оставането на работника или служителя без работа. Разпореждането на НОИ трябва да се преценява заедно с представеното ксерокопие от трудовата книжка на ищцата, в което липсва отбелязване за постъпване на друга работа, като се вземе предвид становището на противната страна и спецификата на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази специфика се състои в това, че кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяването на иска за обезщетение за оставането на работника или служителя без работа в резултат от незаконното уволнение да стане преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ, тоест-преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск. Затова не е нужно за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото /решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на III ГО на ВКС, решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо необходимост от представяне на доказателства, че работникът или служителят е останал без работа за целия исков период възниква тогава, когато работодателят оспори това обстоятелство в отговора на исковата молба или в един по-късен момент. В случая работодателят не е оспорил оставането на ищцата без работа, а само размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Ето защо въз основа на разпореждането на НОИ и завереното ксерокопие от трудовата книжка на ищцата може да се приеме за безспорно, че тя е останала без работа за целия исков период и работодателят и дължи обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Това обезщетение според неоспорената съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 4 165,80 лв. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно и трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд, II граждански състав, за отхвърляне на предявения от С. Й. В. против [фирма] - Р. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на 4 165,80 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г. Вместо него трябва да бъде постановено друго решение, с което този иск да бъде уважен. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 4 165,80 лв. до пълния предявен размер от 5 286 лв. решението на Русенския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора [фирма] - Р. дължи 166,63 лв. държавна такса по сметката на ВКС, а на С. Й. В. 236,42 лв. разноски за касационното производство съразмерно на уважената част от жалбата. Воден от горното, съдът,