Определение № 60253 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1945/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК, образувано по молба на „Топлофикация София" ЕАД, [населено място], чрез процесуалният му представител - адв. А. К. против определение №1607 от 02.07.2020г. по т.д. №3546/19г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба по чл.248,ал.1 ГПК-за изменение на решение №583 от 06.03.2020г. по т.д. 3 546/19г. на САС, в частта му за разноските. Съдът е приел, че претендираното като разноски пред него адвокатско възнаграждение е платено от страната, с оглед защита по въззивна жалба, която предишен състав на въззивния съд е върнал за да бъде разгледана по реда на чл.247 и чл.250 ГПК, в което производство страната е следвало да претендира тези разноски. Във въззивното производство по обжалване на така постановеното от първата инстанция решение, страната не е установила да е направила разноски поради което и такива не се присъждат. Определението е правилно. Искането за възмездяване на разноските по повод въззивно обжалване от страна на „Топлофикация,, ЕАД на решение № 827/23.04.2018г. на СГС е направено във връзка с подадена въззивна жалба, която е определена от въззивният съд не като такава срещу решението по съществото на спора, а като искане за отстраняване на очевидни фактически грешки, както и за постановяване на решение по чл.250 ГПК. Така възивното производство, образувано при това сезиране пред САС е било прекратено, а делото върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.247 и чл.250 ГПК. Разноските, договорени от „Топлофикация „ ЕАД, следователно, по повод на подадената от нея въззивна жалба, която всъщност е била молба по чл.247 и чл.250 ГПК, страната е следвало да претендира в производството пред СГС и след като молбата й е била изцяло уважена, същите са й са се следвали с оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК. Решаващият състав е бил сезиран с въззивна жалба срещу решението на СГС по чл.247 ГПК и чл.250 ГПК, но от противната страна, като настоящият жалбоподател в това въззивно производство не сочи да е направил разноски, които следва да бъдат възложени, с оглед неоснователното обжалване, на противната страна - арг.чл.78, ал.З ГПК. При тази фактическа обстановка, правилно е извършена преценката от състава на САС, че след като не е установено пред него и по повод въззивното обжалване, приключило с неговото решение, да са направени разноски от „ Топлофикация „ЕАД, то не са налице и предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК и молбата в този смисъл на жалбоподателя следва да бъде оставена без уважение. Следователно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение