Определение № 2880 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2023 г.

Постъпило е искане от адвокат С. И., като пълномощник на Х. Т. И., да бъде изменено определение №1146 от 13.03.2024 г. по гр.д. №2271/2023 г., на ВКС, III г.о., като му се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на сумата 900 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, над присъденото такова в размер на 300 лв. Ответникът Административен съд - София град не е заявил становище по искането. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Пред ВКС заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване на въззивно решение № 10 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. № 1258/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260710 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 13247/2020 г. на Софийския градски съд Административен съд - София град е осъден да заплати на Х. Т. И. на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаването на правото за разглеждане и приключване в разумен срок на адм. д. № 9007/2018 г. на Административен съд - София град, ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. Оставена е без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещна касационна жалба на Х. Т. И. срещу решение № 10 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. № 1258/2022 г. на Софийския апелативен съд. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, а присъденото такова в размер на 300 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС трябва да се приеме несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, настоящият състав счита, че отсъства основание на молителя да се присъди по-високо от определеното вече възнаграждение за процесуална защита и молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.