Определение № 13078 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Информа“ срещу Определение №12230 от 17.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №5954/2024 г. С определението съдът е върнал исковата молба на Сдружение „Информа“ срещу Агенция по заетостта (АЗ), за осъждането й да заплати сумата 101362,50 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Административен договор (Споразумение) № ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане и е прекратил производството по адм. дело № 5954/2024 г. на АССГ. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че за него не е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника. Намира, че Писмо, рег. №20-00-1633 от 22.11.2018 г. на изпълнителния директор на АЗ не представлява индивидуален административен акт, а има единствено уведомителен характер. С депозирането на исковата молба не се оспорва едностранното прекратяване на споразумението с Уведомление №ДОб-2-537#5 от 23.07.2018 г., както и Писмо, рег. №20-00-1633 от 22.11.2018 г., че плащане не се дължи, а напротив на основание същите писма се претендира от ответника да изпълни поетото по договора задължение и да заплати на ищеца претендираната от него услуга. Ищецът е подал искането за плащане на 10.09.2018 г., като ответникът е бил длъжен да извърши плащането до 10.10.2018 г. Като не е извършил това, той е изпаднал в забава след изтичането на срока и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) дължи лихва от деня на забавата. Счита, че обученията, описани в исковата молба, са изпълнени съобразно договореното с АЗ, поради което последната дължи заплащането им, представляващо стойността на предоставените ваучери за обучение. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят се представлява от адв. Х. Расташки – Софийска адвокатска колегия. Ответникът – Агенцията по заетостта изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция и разноските, претендирани пред всички съдебни инстанции. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Христова. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на Сдружение "Информа" срещу Агенцията по заетостта, за осъждането й да заплати сумата 101 362,50 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Административен договор (Споразумение) № ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. С Решение № 348 от 12.01.2024 г. по адм. дело № 9437/2023 г. на АССГ, АЗ е била осъдена да заплати на Сдружение "Информа" сумата 101 362,50 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение № ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 г. с предмет: извършване на обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., за следните обучения: Доб-ВЗЛ-01-01-2274#10/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1158#8/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1998#14/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1002#12/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-2273#11/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-2486#16/11.09.2018 г. и Доб-ВЗЛ-01-01-2040#10/12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В мотивите си АССГ е констатирал, че с Писмо, рег. № 20-00-1633 от 22.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Сдружение „Информа“ е уведомено, че няма да му бъдат платени сумите по Споразумението за следните обучения: 1. Доб-ВЗЛ-01-01-2274#10/11.09.2018 г., по искане за плащане № 65/10.09.2018 г. за сумата 1 912,50 лева; 2. Доб-ВЗЛ-01-01-1158#8/11.09.2018 г. по искане за плащане № 66/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 3. Доб-ВЗЛ-01-01-1998#14/11.09.2018 г. по искане за плащане № 71/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 4. Доб-ВЗЛ-01-01-1002#12/11.09.2018 г. по искане за плащане № 74/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 5. Доб-ВЗЛ-01-01-2273#11/11.09.2018 г. по искане за плащане № 78/10.09.2018 г. за сумата 18 360 лева; 6. Доб-ВЗЛ-01-01-2486#16/11.09.2018 г. по искане за плащане № 80/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 7. Доб-ВЗЛ-01-01-2040#10/12.09.2018 г. по искане за плащане № 79/12.09.2018 г. за сумата 19 890 лева, като всяка от посочените суми представлява 85% от стойността на ваучерите и общата им стойност възлиза на исковата претенция. Решението на АССГ е обжалвано пред ВАС, по повод на което е било образувано адм. дело №2448/2024 г. С Решение № 6970 от 06.06.2024 г., по посоченото административно дело, ВАС е отменил решението на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на съдебното решение съставът на ВАС е приел, че отказът на административния орган за заплащане на стойността на ваучерите, съдържащ се в Писмо, рег. № 20-00-1633 от 22.11.2018 г. на изпълнителния директор на АЗ, обективира окончателна воля на административния орган за отказ да се заплатят разходи, индивидуализирани по вид, основание и размер, поради което представлява годен предмет на съдебно обжалване, а производството приключило с Писмо, рег. № 20-00-1633 от 22.11.2018 г. е административноправно. Приел е, че това писмо представлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол административен акт. В решението си ВАС и посочил, че по делото не са събрани доказателства дали писмото е обжалвано и станало ли е стабилен административен акт, което обстоятелство е от съществено значение за допустимостта и основателността на предявения иск. Дал е указания на първоинстанционния съд, ако установи, че писмото е станало стабилен административен акт, да даде отговор на въпроса дали бездействието на Сдружение „Информа“ своевременно да оспори отказа по реда на чл. 145 и сл. АПК може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск. След връщане на делото в АССГ е образувано адм. дело №5954/2024 г., приключило с обжалваното в настоящето производство Определение №12230 от 17.07.2024 г. В определението си АССГ е приел, че исковата молба е недопустима, тъй като за ищеца съществува друг ред за защита във връзка с неполучените плащания по сключения административен договор. Счел е, че Писмо, рег. № 20-00-1633 от 22.11.2018 г. на изпълнителния директор на АЗ е административен акт, с който е отказано заплащане на стойността на ваучерите, за което в Решение № 6970 от 06.06.2024 г. по адм. дело № 2448/2024 г. на ВАС изрично е прието, че е подлежащ на самостоятелен съдебен контрол административен акт. Счел е, че именно със съдържащото се в писмото волеизявление административният орган е засегнал неблагоприятно права и законни интереси на ищеца. АССГ е приел, че бездействието на ищеца своевременно да оспори отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума. Предвид посоченото съдът е счел, че не е налице възможност да се направи искане за осъждане на ответника по общия ред на чл. 79 ЗЗД за неизпълнение на сключен договор. Изложил е, че е налице издаден административен акт, който засяга права и законови интереси на оспорващия, за който е налице и правен интерес от оспорването му. Поради това съдът е достигнал до извод, че за ищеца липсва правен интерес от предявения от него осъдителен иск и исковата молба се явява недопустима. Определението е правилно. При описаните релевантни за допустимостта на предявената искова претенция юридически факти и в контекста на приложимата нормативна уредба, съдът е извършил правилна преценка на характера на волеизявлението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта от 22.11.2018 г. Последното представлява индивидуален административен акт, който е постановен в производство, образувано по искания на Сдружение „Информа“ за плащане по проект "Ваучери за заети лица" с № BG 05М90Р001-1.016, финансиран със Административен договор (Споразумение) № ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 г. Актът обективира окончателна воля на административния орган за отказ да се изплатят разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани по вид, основание и размер, поради което представлява годен предмет на съдебно обжалване. Предвид административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските средства, и получателя на помощта, извън съмнение е, че това производство е административноправно. Възникването и развитието на правоотношенията между страните като административноправни, включително във фазата на изпълнение на сключен договор за предоставяне на финансиране, е изрично регламентирано в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Наличието на нарочна уредба по въпроса за оспорването на волеизявленията по раздел II, глава V от цитирания закон обосновава административноправния им характер и приложимостта на предвидения в него ред за съдебна защита по спорове от разглежданата материя. В тази връзка Акт (Писмо), рег. № 20-00-1633 от 22.11.2018 г. представлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол административен акт. Именно с това волеизявление, отказвайки да удовлетвори претенция за плащане, административният орган безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му сфера, но същото не е оспорено от адресата. Следователно този акт е влязъл в сила и съставлява стабилен административен акт. Бездействието на бенефициера своевременно да оспори отказа по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума, поради което съдът правилно е счел предявения на това основание иск за недопустим. В този смисъл: Определение № 770/31.01.2022 г. по адм. дело № 10876/2021 г. на ВАС, Седмо отделение; Определение №1628 от 14.02.2023 г. по адм.д. №1321/2023 г. на ВАС, Седмо отделение, Определение №6528 от 30.06.2022 г. по адм.д. № 5950/2022 г. на ВАС, Четвърто отделение; Определение №6894 от 05.06.2024 г. по адм.д. №4466/2024 г. на ВАС, Трето отделение и др. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към предмета на настоящия правен спор, тъй като касае различна фактическа обстановка. По изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на ответника за заплащане на разноски за всички съдебни инстанции е неоснователно, тъй като по това искане е следвало да се произнесе първоинстанционният съд. Ако страната счита, че първоинстанционният съд не е уважил изцяло претенцията й за присъждане на разноски е следвала да го сезира с искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в рамките на законоустановения срок за това. Този пропуск не може да бъде саниран чрез предявяване на това искане в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение