Определение № 4015 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на "Модна къща Джулия фешън“ ООД, подадена чрез адвокат Н. Стефанова, против Определение № 12649/27.11.2024 г., постановено по административно дело № 2884/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на Заповед № 3996/11.11.2024 г. на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответника Директор на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, представляван от старши юрисконсулт А. Радуилова е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК, с което се оспорва частна жалба, с молба да бъде оставено в сила оспореното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 57а ЗУТ и с нея е наредено на "Модна къща Джулия фешън“ ООД да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект павилион, собственост на дружеството, разположен на тротоара на ул. „Ал. Рачински“ № 15, гр. Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, подадената жалба против заповед по чл. 57а ЗУТ, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административен съд – Варна е оставил без уважение искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Твърдените вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а не хипотетични, както и следва да са надлежно доказани от молителя. В конкретния случай, от страна на оспорващия не се сочат вреди с реално изражение, както и не се представят доказателства, обосноваващи категоричен извод за значителност на икономическите му интереси, до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв. В тази насока, правилно съдът е приел, че частният интерес на дружеството от съществуването на процесния павилион, за който е установено, че не се ползва за търговска дейност от години, не може да се противопостави на обществения интерес, охраняван от закона. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, състав на Второ отделение на Върховния административен съд