Определение № 12 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от А. В. К., чрез адв. Л. К., срещу определение от 31. 07. 2020 г. по в. гр. д. № 11869/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II“А“ възз. състав, с което е допълнено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 2179 от 14. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 11869/2019 г. на СГС, II“А“ възз. състав в частта за разноските, като е осъден А. В. К. да заплати на В. Н. Г., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството пред въззивната инстанция. Твърди се незаконосъобразност на определението, тъй като по делото не е доказано реалното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 800 лв. Направено е и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не е осъществено процесуално представителство на въззиваемия В. Г. в насроченото открито съдебно заседание, а писменото становище е формално и кратка. Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение подадената от А. К. молба по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба В. Н. Г., чрез адв. П. В., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Подадената от В. Н. Г. молба по чл. 248 ГПК, за допълване на въззивното решение в частта за разноските, е била допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а доколкото се иска допълване, а не изменение на решението в частта за разноските, допустимостта й не е предпоставена от представяне на списък по чл. 80 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че списък по чл. 80 ГПК е бил представен от молителя с молба от 11. 02. 2019 г., депозирана преди насроченото за 17. 02. 2019 г. открито съдебно заседание. Налице са били предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране отговорността на въззивника А. К. за разноските, направени от въззиваемия В. Г. при разглеждане на делото във въззивната инстанция. Въззивното производство е било инициирано от А. К., а подадената от същия въззивна жалба е била неоснователна, предвид цялостното потвърждаване на първоинстанционното решение от въззивната инстанция. Законосъобразна и обоснована е преценката на състава на въззивната инстанция, че молителят В. Г. е направил в срок искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция - с отговора на въззивната жалба и с молбата от 11. 02. 2020 г.. (л. 61 от делото на СГС), както и че е доказано извършването от същия на разноски в размер на 800 лв., представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, договорено и платено на адв. П. В. за процесуално представителство на съделителя Г. във въззивната инстанция – към отговора на въззивната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между В. Г. и адв. П. В., с който страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 800 лв., за което е посочено, че е платено в брой при подписване на договора, в която част договорът има характер на разписка и доказва плащане на сумата (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1). Доводите в частната жалба за липса на своевременно направено искане по чл. 78 ГПК от въззиваемия и за липса на доказателства, установяващи извършването на разходи за адвокатско възнаграждение от въззиваемия Г. са неоснователни. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с частната касационна жалба, е преклудирано. Искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв. разходи за адвокатско възнаграждение е направено с подадения от В. Г. отговора на въззивната жалба вх. № 5074707/30. 04. 2019 г. (л. 16 от делото на СГС), а към отговора е бил приложен договорът за правна защита и съдействие, сключен между В. Г. и адв. В. и установяващ договорения размер на адвокатското възнаграждение – 800 лв. и плащането му (л. 18 от делото на СГС). Към молбата от 11. 02. 2020 г., депозирана преди насроченото за 17. 02. 2020 г. заседание, е представен и списък по чл. 80 ГПК, в който като разход е вписан адвокатски хонорар 800 лв. (л. 61 от делото на СГС). На проведеното на 17. 02. 2020 г. заседание въззивникът А. К. е участвал лично и чрез пълномощника си адв. К., но до приключването му не е направил и от негово име не е направено възражение за прекомерност на договореното и платено от В. Г. адвокатско възнаграждение. А и предвид разпоредбите на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне отговор на въззивната жалба без явяване в съдебно заседание в случая, с оглед данъчната оценка на жилищния имот, предмет на иска за делба и на иска по чл. 76 ЗН (21000 лв.), възлиза на 830 лв., с 30 лв. над уговорения и платен размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение