Определение № 228 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2010 г.

Постъпила е касационна жалба от А. М. Г., подадена от пълномощника й адв. Б. Б., срещу въззивното решение на С. апелативен съд, ГК 8 с-в, № 234 от 22.03.2010г., постановено по в.гр.д. № 110/2010г., с което е оставено в сила решението на С. градски съд 1-12 с-в, № 54 от 28.10.2008г. по гр.д. № 4762/2007г., с което в производство по чл. 22а от Закона за закрила на детето е постановено детето Б. Л. Л. да бъде върнато в Б.. Касационната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Съгласно чл. 22г от Закона за закрила на детето /ДВ бр. 48/2000г., посл. изм. ДВ бр. 59/2010г./ решението на С. градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, чието решение е окончателно. Предвиденото в закона двуинстанционно разглеждане на спора в случая е осъществено. След отмяната от Върховния касационен съд с решението по гр.д. № 1469/2009г. на решението на С. апелативен съд от 29.04.2009г. по в.гр.д. № 443/2009г., с което първоинстанционното решение на С. градски съд е било обезсилено и производството по делото прекратено, при новото разглеждане на делото въззивният съд е разгледал спора по същество. На основание посочената по-горе разпоредба на чл. 22г ЗЗакр.Д въззивното решение на С. апелативен съд не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение