Определение № 9420 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 985 от 26.01.2024г., постановено по адм. дело №11750/2023г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалба вх. №42779/29.11.2023г. срещу мълчалив отказ на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, постановен по заявление вх. №Ж - 45/12.09.2023г. и производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност на оспореното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Председател на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, в писмено възражение оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение, съдът е приел, че е сезиран с жалба на М. Д. срещу мълчалив отказ на председателя на НБКСРС, постановен по заявление вх. №Ж - 45/12.09.2023г. Преклузивния срок за оспорване на мълчалив отказ е изтекъл най - късно на 10.11.2023г., а жалбата е депозирана в АССГ на 29.11.2023г. след пропускане на този срок, поради което е недопустима и на основание чл.159, т.5 АПК следва да се остави без разглеждане. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че АССГ е сезиран с жалба от М. Д. срещу мълчалив отказ на председателя на НБКСРС да предостави исканата със заявление вх.№Ж- 45 от 12.09.2023г. информация, относно прилагани специални разузнавателни средства. С придружително писмо на председателя на НБКСРС от 06.12.2023г., жалбата на Д. е изпратена на АССГ, ведно с административната преписка по подаденото заявление, постъпила в съда на 08.12.2023г. От съдържанието на преписката се установява, че с решение от 21.09.2023г. сезираният орган е възложил проверка, относно прилагани неправомерно СРС спрямо М. Д. и М. Г. в ДАНС и ДАТО за периода 01.03.2015г. до 11.09.2023г. и проверка в МВР, ДАР и Служба военно разузнаване - МО за целия посочен в заявлението период. От представените по преписката писма се установява, че е постъпила информация от Председателя на ДАР, директора на служба "Военно разузнаване" и главен секретар на МВР за липсата на постъпвали искания и издадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лицата и служебен офис. С решения, взети на заседание на 02.11.2023г. Бюрото е приело докладна записка с рег. № RB - 104000 -001 -14 -4 - 93/31.10.2023г. с направените констатации и предложения, без забележки, НБКСРС е приело преписката за приключена, прието е решение да не се предоставя на жалбоподателя препис от отговор по негов сигнал от 2015г., взето е решение писмо с вх.№ВК - 368/24.10.2023г. да не се препраща по реда на чл.112 от АПК, НБКСРС е приел докладна записка с рег. № RB - 104000 -001 -14 -4 - 94/31.10.2023г. с направените констатации и предложения и решение, с което Бюрото е приело преписката за приключена. Горното налага извода, че по подаденото заявление от Д. е налице изрично произнасяне с решение от 02.11.2023г. на НБКСРС, приложено по делото. От представената административна преписка е видно, че това решение не е съобщено на жалбоподателя, а представеното извлечение от решения, взети на заседание на 02.11.2023г. не разкрива в цялост неговото съдържание. При постановяване на оспореното определение, съдът е игнорирал обстоятелството, че по подаденото от Д. заявление е постановен изричен акт от НБКСРС и не са налице основания за оставяне на жалбата срещу мълчалив отказ без разглеждане, поради просрочието й. В тази насока следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Идентично е съдържанието и на чл. 172, ал. 3 от същия кодекс - когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Според задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., в случаите, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба срещу постановения по-късно изричен отказ. В случая първоинстанционният съд не е съобразил посочените разпоредби и тълкуването, дадено с т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., което обуславя неправилност на определението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По гореизложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Административният съд, след да изиска представянето на административната преписка в цялост, с оглед изясняване съдържанието на постановения изричен акт от НБКСРС от 02.11.2023г. и да изпълни задължението си по чл.170, ал.3 АПК чрез указания по разпределение на доказателствената тежест, след което се произнесе по законосъобразността на издадения акт, при съобразяване с нормите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение