Определение № 81 от 07.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 719/2012 г.
ВКСIII наказателно отделение07.05.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РС-Варна за изпращане на нчхд № 645/2012г. по описа на същия съд за разглеждане и решаване от друг, равен по степен съд. Делото да се върне на РС-Варна за разглеждане по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-Варна. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото по правилата, визирани в НПК, касателно подсъдността е Софийски районен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред СГС е било образувано нчхд № 23 683/11г. по тъжба от Д. Е., с която се поддържа обвинение срещу Й. Г. за престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.147 от НК. С разпореждане от 27.02.2012г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство, като е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд-Варна. В РС-Варна е било образувано нчхд № 645/12г., по което съдията-докладчик с разпореждане е дал указания на частния тъжител да посочи мястото на узнаване от негова страна на клеветническите твърдения, изложени в тъжбата.В изпълнение на тези указания, частният тъжител с молба е посочил като място на узнаване-гр.София. С разпореждане № 688 от 27.03.2012г., съдията-докладчик при Варненски районен съд е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Конкретиката на фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата сочат на описание на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.147 от НК.Твърди се, че писмото с титул „изложение”, което според частния тъжител съдържа клеветнически твърдения е било разпространено по електронен път от асистентката на О. Т.-Изпълнителен директор на [фирма], като в копие от разпечатка от електронна поща е отразено, че то е изпратено от С.П., в качеството й на асистент, както и адрес на дружеството вгр.Варна. Също така, от значение за разрешаването на повдигнатия спор за подсъдимост е обстоятелството, че съставът на престъплението клевета в двете изпълнителни форми- разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление е довършено в момента, в който клеветническите твърдения са станали достояние на трети лица. С довеждане до знанието на адресатите на съобщението престъпният състав е осъществен, поради което от значение е мястото на неговото разпространение. Момента и мястото на узнаване от страна на пострадалото лице за отправените позорящите обстоятелства, са ирелевантни факти за съставомерността на престъплението клевета. В контекста на горното и преценявайки разпоредбата на чл.36 от НПК, настоящият състав на касационната инстанция намира, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е РС-Варна. Ето защо, искането на РС-Варна за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
Цитирани разпоредби
4- чл. 147 НК
- чл. 36 НПК
- чл. 44, ал. 1 НПК
- чл. 148, ал. 2