Решение № 274 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г.

Решение № 274 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. С., чрез процесуалния си представител адв. Т, против решението от 7.11.2008 г., постановено по гр. д. № 677/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.05.2008 г. по гр. д. № 194/2007 г. на Самоковски районен съд, в обжалваната част, с която са уважен предявените от Б. Х. Д. от гр. С., срещу О. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 742 от 3.07.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос дали е необходимо да бъде мотивирана заповедта за освобождаване на заместник-кмет на основание чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА. Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо заповедта за освобождаване да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл междувременно е създадена задължителна съдебна практика, изразена в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ВКС, III г. о., която се възприема и от настоящия състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Б. Х. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважен предявените от Б. Х. Д. срещу О. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на Д. от длъжността заместник-кмет е незаконно, тъй като заповедта за уволнение на основание чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА не е мотивирана. Решението е неправилно. Установено е, че Б. Х. Д. е заемала длъжността "заместник-кмет" на О. С., по силата на трудов договор от 27.11.2003 г., сключен с кмета на О. С. за времето от 28.11.2003 г. до края на мандата, който трудов договор е прекратен едностранно без предизвестие със заповед № ЛС-01/22.03.2007 г. на кмета на О. С., на основание чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА. В разглеждания случай намира приложение разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА в редакцията след изменението - ДВ, бр. 96 от 2006 г., съгласно която заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района. Поради това, че е създадена специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмет на община или район, именно тя намира приложение, а не основанията по КТ. Законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА. Преценката на кмета за освобождаване на заместник-кмет е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освободеният заместник-кмет не би могъл да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването по целесъобразност, поради което и въвеждането на мотиви в заповедта не е необходимо. Предвид изложеното неправилни са изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението поради това, че заповедта за освобождаване на Д. от заеманата длъжност заместник-кмет на общината, не е мотивирана. Заповедта за освобождаването й на основание чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА е законосъобразна: издадена е преди изтичане срока на трудовия договор, спрямо лице, което заема длъжност по чл. 39, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗМСМА, от кмета на общината, който е компетентен да я издаде. С оглед извода за законосъобразност на уволнението на приложеното основание по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, следва да се приеме, че са неоснователни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ да се отхвърлят. С оглед изхода на спора е направените искания за разноски и юрисконсултско възнаграждение във въззивната и касационната инстанции, на ответника по исковете следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за държавна такса в размер на 96,76 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение