Решение № 9 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение13.05.2011 г.докладчик Олга Карелска

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 340/19.10.2009 г., постановено по гр. д. № 509/2009 г. на Окръжен съд [населено място], и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. С. от [населено място] срещу Б. [фирма], [населено място], Поделение за товарни превози [населено място] искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ и чл. 272 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 224/18.06.2008 г. на директора на Б. [фирма], [населено място], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Техник, механик, ревизор вагони"в ответното дружество, за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 867 лв. и за присъждане на сумата от 227, 49 лв., удържана на осн. чл. 221, ал. 2 КТ ОСЪЖДА М. Д. С. от [населено място] да заплати на Б. [фирма], [населено място] направените в производството разноски в размер на 1336 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Карелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Поделение за товарни превози [населено място] против решение № 340/19.10.2009 г. по гр. д. № 509/2009 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр. д. № 193/2008 г., с което е признато за незаконно уволнението на М. Д. С. и е отменена заповед № 224/18.06.2008 г. на Б. [фирма], [населено място], Поделение за товарни превози [населено място]; М. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Техник, механик, ревизор вагони"; Б. [фирма], [населено място] е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 867, 30 лв., както и сумата от 227,49 лв. на осн. чл. 272 КТ ведно със законната лихва върху двете суми от завеждането на иска - 12.08.2008 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и липса на мотиви. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по жалбата М. Д. С. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Представя и писмена защита. Изразява становище, че в случая не е налице неизпълнение на възложената работа по см. на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения залегнали в длъжностната характеристика. Счита също така, че уволнението е незаконосъобразно предвид съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта и налагане на дисциплинарното наказание. Моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 798/27.07.2010 г. по делото е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос "налице ли е неизпълнение на възложената работа по см. на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице в светлината на конкретния казус" като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: "Неизпълнението на възложената работа", е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Същото представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението "неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на определената работа. С оглед на това в случая е налице неизпълнение на възложената работа, доколкото в рамките на законоустановеното работно време, ответникът по касация М. Д. С. е осъществявал дейност която не е предвидена по неговата длъжността характеристика на "техник - механик, ревизор вагони" и е осъществявал дейност, която е извън задълженията му по длъжностна характеристика. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивния съд, приема че събраният по делото доказателствен материал не установява "неизпълнение на възложената работа", нарушение сочено като едно от основанията за налагане на дисциплинарното наказания "уволнение" в уволнителната заповед. Посочено е, че ищецът - ответник по касация, който е заемал "длъжността техник - механик, ревизор вагони" е бил в района на ж. п. гарата като е пристъпил към процесните действия едва след като е приел влаковата композиция от република Турция и на практика не се установява бездействие от негова страна във връзка с престиране на трудовата му сила. Прието е, че не е доказано и второто основание за издаване на заповедта за изпълнение - уронване доброто име на предприятието, доколкото установените действия на С. не водят до разклащане доверието на трети лица към неговия работодател, нито последният се злепоставя пред тях, нито има неблагоприятно влияние върху ефективността на предприятието. Доколкото според въззивния съд не са доказани основанията за прекратяване трудовото правоотношение, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, уволнителната заповед е незаконосъобразна, поради което същата е отменена. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. По делото е безспорно установено, че ищецът-ответник по касация е работил по трудово правоотношение с касатора на длъжност "техник, механик, ревизор вагони". Не се спори, че на 19.05.2008 г. същият е бил задържан от органите на Транспортна полиция, [населено място] до вагон, натоварен със слънчогледово семе, собственост на фирма [фирма], [населено място] като вагонът бил със свалени пломби. На това място заедно със Д. С. също служител на касатора /шлосер в Б. "Товарни превози"/ пренасяли чували, пълни със слънчогледово семе около 600 кг, намирали до вагона, до автомобила на трето лице - С. Чоров, който специално бил извикан от първите двама. Не се спори, че тези действия М. С. и Д. С. са били извършвани по време на дневно дежурство. При тези данни и с оглед отговора на поставения правен въпрос не може да се приеме, че нарушението "неизпълнение на възложената работа" не е било осъществено. Видно от представената длъжностна характеристика за заеманата от ответника по касация длъжност, в трудовата му функция не влизат действията, по повод на които е бил задържан. Несъмнено осъществявайки тези действия ответникът се е отклонил от изпълнение на трудовата си функция и задълженията, които я характеризират. Видно от представената по делото длъжностна характеристика същите включват извършване технически прегледи на пристигащите, композираните, преминаващите и заминаващите влакове, организиране на безотцепъчен ремонт на повредени вагони и контрол върху качеството на ремонта, определяне реда и начина за придвижване на неизправни вагони, извадени от състава на влака, контрол върху разполагане и укрепване на товарите във вагоните, контрол за състоянието на връзките между вагоните на влаковите състави и пр. Тези задължения са във връзка с високорискова дейност, каквато е дейността по превоз на пътници и товари по железен път и те са насочени към осигуряване на безаварийно пътуване и гарантиране живота и здравето на свързаните с тази дейност лица. С оглед на това и най-малкото отклонение от тяхното изпълнение следва да се квалифицира като "неизпълнение на възложената работа". Върховният касационен съд счита, че по делото е установено и второто основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". С извършените от ответника действия същият е дал повод за подозрения, че служител на [фирма] е участвал в кражба на чуждо имущество, възложено за превоз на дружеството и това несъмнено уронва доброто име на предприятието, независимо, че в последствие наказателното производство срещу С. е било прекратено. С оглед на това Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че основанията, на които трудовото правоотношение с ответника по касация е било прекратено с дисциплинарно уволнение, са установени в процеса. Като е приел обратното, Въззивния съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон /касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3, ГПК/. Не са налице и формални основания, обуславящи незаконност на издадената заповед за уволнение. Изискването на закона за изслушване обясненията на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание /чл. 193, ал. 1 КТ/, както и това за мотивиране на уволнителната заповед/ чл. 195, ал. 1 КТ/ са спазени. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Отхвърлянето на акцесорните искове е обусловено от отхвърлянето на главния иск за отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно. С оглед изхода на спора, М. Д. С. следва да заплати на Б. [фирма], [населено място], Поделение за товарни превози, [населено място] направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1336 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

Цитирани разпоредби

3