Определение № 23 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 146/2015 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Постъпила е частна жалба от страна на Д. С.. Обжалва се определение № 1652 от 13.11.14 год., постановено по ВНОХД № 555/14 год. по описа на Русенския окръжен съд. Със същото е върната подадената от страна на С., в качеството и на граждански ищец и частен обвинител, касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 160 от 30.10.14 год., с което е потвърдена присъда № 144 от 17.07.14 год. по НОХД № 615/14 год. на Русенския районен съд. Прокурор при ВКП е депозирал становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилата частна жалба и становището на прокурора, намира следното: Решението на окръжния съд, когато същият действа като въззивната инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, не е от актовете, подлежащи на касационен контрол, съгласно чл. 346 НПК, поради което атакуваното определение е законосъобразно, а частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,