Определение № 271 от 04.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 442/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. К. М. като ЕТ ”Парадайс-Д. М.” ЕИК: 20253091 срещу определение от 17.09.2018 г. по гр.д. №208/18 на САС, ГО, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 296 от 25.01 .2018 г. по в.ч.гр.д. №208/18 на същия съдебен състав, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане на ОС-Кюстендил като въззивна инстанция по в.гр.д. №489/16, с което е върната касационна жалба на същия жалбоподател срещу постановеното по последното дело решение по иск с цена от 18 350,46 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на обстоятелството, че частна жалба с вх. № 2442/09.02.2018 г. е подадена срещу негово определение, с което е потвърдено разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция за връщане на КЖ и следователно, съгласно съдържанието на разпоредбата на чл.274 ал.2, предл. второ ГПК, редът за обжалване е изчерпан. Производството по настоящата частна жалба е било спряно, с оглед висящността на производството по тълк.дело №2/2018 г. на ВКС по въпроса: „ Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция ?“. С ТР 2/2018 / 23.06 .2022 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите, е прието, че “ след като определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба. Това е така, защото, както е прието в ТР 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция“. От произнасянето с горното ТР следва, че производството по делото следва да се възобнови, а обжалваното определение да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на апелативния съд за извършване на процесуални действия за администриране на частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 296 от 25.01 .2018 г. по в.ч.гр.д. №208/18 на същия съд, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане на ОС-Кюстендил като въззивна инстанция по в.гр.д. №489/16, с което е върната касационна жалба на същия жалбоподател срещу постановеното по последното дело решение. С оглед изложеното, съдът