Определение № 1160 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 713/2026 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Варна при ЦУ на Националната агенция за приходите (НАП) срещу определение № 13264 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 2280/2025 г. по описа на Административния съд – Варна, с което е спряно изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 171/27.08.2025 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото от съда. Ответникът – С. Д. Р., чрез адв. Кеседжи, в писмен отговор оспорва жалбата по съображения, че публичното задължение по процесния РА е обезпечено в пълен размер, като възбраненото имущество е на стойност повече от 5 пъти над стойността на установените с РА задължения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба и направените в нея оплаквания, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е спрял изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с който е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С. Д. Р. за задължения на „Либретиста“ ЕООД в размер на 669 037,39 лв. /главници/ и 293 575,38 лв. лихви към датата на издаване на РА, като допълнителната лихва към датата на искането за спиране възлиза на 29 763,93 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че наложените обезпечения – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ОББ и Банка ДСК; запор върху 7 бр. МПС и възбрана върху 19 бр. недвижими имоти подробно описани в определението, покриват определените с РА задължения, които се обжалват. При преценката си съдът е съобразил и остатъка по кредита към ОББ в размер на 98 739,52 лв., който е обезпечен чрез договорна ипотека на част от хотелски комплекс „Калимански хан“. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 157 ДОПК изпълнението на РА, може да бъде спряно само при наличие на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, по установените с РА задължения или да се предлага обезпечение в същия размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че публичните задължения на ревизираното лице са обезпечени с запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ОББ и Банка ДСК; запор върху 7 бр. МПС и възбрана върху 19 бр. недвижими имоти, собственост на дружеството, сред които 35 328 кв.м. поземлени площи и къща за гости от 544 кв.м. По делото са представени постановления за наложени обезпечителни мерки върху цитираните имоти, МПС и банкови средства, видно от които публичният изпълнител не е съобразил балансовата стойност на имотите, а единствено е цитирал данъчните им оценки, в резултат на което е приел, че обезпечението не е достатъчно да обезпечи дълга. Съобразно представените доказателства и с оглед балансовата стойност на запорираните имоти се налага изводът, че размерът на запорираното имуществото покрива изцяло размера на задълженията по РА, към датата на подаване на искането и представлява надлежно обезпечение по РА, поради което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на РА. По изложените съображения определението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение,