Определение № 196 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 344/2019 г.
ВКСII търговско отделение13.06.2019 г.докладчик Анна Баева
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА В. И. Г., гр. София, от заплащане на държавна такса по т.д. № 344/2019г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. за разликата над 750 лева до 1500 лева, на основание чл.83, ал.2 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.83, ал.2 ГПК в останалата му част. ДАВА възможност на В. И. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 750 лева и да представи вносен документ. При неизпълнение производството ще бъде прекратено. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по подадена от В. И. Г. молба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г. по изп.д. № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я., на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С молбата е направено искане за освобождаване на молителката от заплащане на държавна такса поради липса на средства за заплащането им. Във връзка с направеното особено искане молителката е представила декларация за материално и гражданско състояние. Настоящият състав е констатирал, че представената декларация е непълна, поради което с разпореждане от 02.04.2019г. е дал указания на молителката да представи пълна декларация, в която да посочи размера на средствата, с които се издържа, и източникът им. По направеното искане за освобождаване от държавна такса настоящия състав намира следното: Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай ищцата е декларирала, че е разведена, няма непълнолетни деца, притежава 20% от апартамент с площ 61,11 кв.м. с учредено право на ползване и възбранен от ЧСИ Я. в полза на „П.“ АД, гр. Варна, декларирала е, че няма доходи, а източникът й на издръжка е дарения от приятели, като дареното всеки месец е различно. Декларирала е, че страда от посттравматично стресово разстройство, цервикален синдром, Р., емоционална дистима. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане в пълен размер на дължимата държавна такса, възлизаща на 1500 лева. Предвид обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст, при липса на данни декларираните заболявания да са довели до лишаване от трудоспособност и с оглед декларираното обстоятелство, че се издържа със средства, дарени от приятели, без да е посочен размерът им, е неоснователно искането за пълно освобождаване от държавна такса. За да бъде уважено искане за пълно освобождаване от държавна такса, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а необходимо тя да няма изобщо такава възможност. Предвид изложеното, ищцата следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса за разликата над 750 лева до 1500 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 303 ГПК
- чл. 83, ал. 2 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 1