Определение № 1227 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 879/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на И. Д. В. от гр. София против определение № 10 840 от 02.12.2025г., постановено по адм. д. № 1861/2025г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което на основание чл. 159 т. 5 е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на кмета на община Куклен за издаване на заповед по чл. 192 ал. 2 и чл. 193 ал. 1 ЗУТ по заявление вх. № 6587 от 23.07.2025г. за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през ПИ ид9ентификатор № [номер] по кадастралната карта на [населено място], общ. Куклен, обл. Пловдив, собственост на Р. Т. Т. за осигуряване на достъп до собствения й ПИ идентификатор № [номер] по КК на [населено място], общ. Куклен, [заличен текст]. С определението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че в случая срокът за произнасяне на административния орган е бил един месец, тъй като е била приложима хипотезата на чл. 149 ал. 2 АПК. Навежда съображения, че в производството по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ не се касае за актове по глава осма на ЗУТ, а се касае за индивидуален административен акт с имуществен характер, за който в ЗУТ не е предвиден специален срок за оспорване на мълчалив отказ. Поради и това излага подробни съображения, че жалбата й срещу мълчаливия отказ е подадена в законоустановения срок. Излага и съображения за нарушение на чл. 120 ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно недопустимо въвеждане на по – кратък срок за оспорване без изрично законово основание. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Куклен, чрез процесуалния си представител юрк. Генова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че със заявление вх. № 6587 от 23.07.2025г. жалбоподателката е поискала издаването на заповед по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ. Съдът е приел, че съгласно чл. 57 ал. 1 АПК срокът за произнасяне на административният орган е бил 14 дни от датата на подаването на сезиращото искане от 23.07.2025г. Направил е извод, че срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 05.08.2025г., от който момент е започнал да тече срокът за оспорване на мълчалив отказ. Приел е, че съобразно специалния закон, приложим в случая ЗУТ, срокът за оспорване на мълчалив отказ е 14 дни. Изложил е подробни съображения за неприложимост на общата разпоредба на чл. 149 ал. 2 АПК. Поради това е обосновал извод, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 19.08.2025г., който ден е бил работен и непразничен, а подадената на 25.08.2025г. жалба е просрочена. Поради това я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Жалбоподателката е обжалвала мълчалив отказ на кмета на община Куклен по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ, както и издаване на заповед за определянето на цената на правото на преминаване и правото на прокарване по реда на чл. 210 ЗУТ, съобразно изискванията на чл. 192 ал. 6 и чл. 193 ал. 8 ЗУТ, а именно изискването да бъде определена цената на правото на преминаване и прокарване от комисията по чл. 210 ЗУТ и да бъде заплатена тази цена преди издаването на заповедите по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ. На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателката, че заповдите по чл. 192 и чл. 193 не са индивидуални административни актове по ЗУТ. Съгласно чл. 214 т. 1 ЗУТ „индивидуални административни актове по смисъла на този закона са: т. 1 „актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати“. Съгласно чл.1 ал. 2 ЗУТ „Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели“. Заповедите по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ са от категорията актове, с които могат да се определят ограничения върху собствеността за устройствени цели. Т.е. за тях са приложими специалните правила на ЗУТ. В посочените разпоредби липса изрично предвиден специален срок за произнасяне на административния орган, поради и което се дължи произнасяне в 14 - дневен срок от образуване на производството, а именно от постъпване на заявлението. При непроизнасяне в този срок, както правилно е приел и първоинстанционния съд, се формира мълчалив отказ, който по аргумент от чл. 215, ал. 4 ЗУТ, подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от изтичане на срока, в който органът е следвало да се произнесе. Неоснователно е възражението, че в случая не е приложим специалният срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, а общият такъв по чл. 149 ал. 2 АПК. Напротив, тъй като, както беше обосновано по – горе, са оспорени актове по ЗУТ, то при формиран мълчалив отказ, срокът за обжалването му се определя от специалната разпоредба на чл. 215 ал. 4 ЗУТ, която дерогира общата такава на чл. 149 ал. 2 АПК. В случая обаче настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за произнасяне на административният орган е общият срок по чл.57 ал. 1 ЗУТ, а именно 14 дневен от подаване на искането. Предвид представените по делото доказателства срокът за произнасяне е би удължен в хипотезата на чл. 57 ал. 7 АПК. Съгласно чл. 57 ал. 7 АПК „Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни“, като е задължение на административния орган незабавно да уведоми заявителя за удължаването на срока. В случая със заявлението на жалбоподателката е поискано не само издаването на заповеди по чл. 192 ал. 2 и чл. 193 ал. 1 ЗУТ, но и определянето на оценка по чл. 210 ЗУТ, която съгласно чл. 192 ал. 6 и чл. 193 ал. 8 ЗУТ е условие за издаването на заповедите по посочените разпоредби. В случая е било необходимо назначаването на комисия по чл. 210 ЗУТ, която да определи оценка, т.е. издаването на поисканите актове е опосредствано от произнасянето на друг орган. В тази връзка настоящият състав намира, че срокът за произнасяне е бил удължен от страна на административния орган, като не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за това. Т.е. срокът за произнасяне е удължен с още 14 дни, а именно максималния срок по чл. 57 ал. 7 АПК, тъй като органът не е определил срок и не е изпълнил задължението да уведоми жалбоподателя, като е недопустимо административният орган да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка срокът за произнасяне по заявлението на жалбоподателя започнал да тече на 23.07.2025г. е 14 дни, но е удължен с още 14 дни и съответно е изтекъл на 20.08.2025г. От тази дата е започнал да тече 14 дневния срок, а именно специалния срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, който е изтекъл на 03.09.2025г., работен ден. В тази връзка подадената жалба срещу мълчаливия отказ на 25.08.2025г. е подадена в срок. По изложените съображения изводът на съда за просрочие на жалбата е неправилен, постановен в противоречие със закона. Поради това оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,