Определение № 110 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г.

Постъпила е частна жалба от К. К. К. и К. К. К., страни по приключило съдебно производство с решение №298 от 17.12.2013г по гр.д 58/2013г на ІІІ г.о на ВКС, Обжалва се постановеното окончателно съдебно решение в частта, с която са осъдени да заплатят 500 лв разноски на Г. Х. М., един от ответниците по жалбата им, в производството пред касационната инстанция. Евентуално заявяват искане с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е присъденото по разноските да бъде отменено, евентуално изменено поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съображенията за обжалване т.е по правилността на решението в тази част и съображенията за измемението му по реда на чл. 248 ГПК, са изложени общо. Също така молителите считат ,че неправилно са присъдени разноски за двама адвокати, представлявали ответника в производството .Съгласно чл. 78 ал.1 ГПК е следвало да се присъдят разноски за един адвокат. Не е бил представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ответника в касационното производство. Постъпил е отговор от Г. Х. М., който оспорва допустимостта на исканията и основателността им. Като частна жалба, постъпилото искане на К. К. К. и К. К. К. за инстанционен контрол по реда на чл. 274 и сл. ГПК е недопустимо .Решението на касационната инстанция е окончателно,в частта за присъдените разноски включително .Частната жалба следва да бъде върната. Допустимо и постъпило в срок, от надлежна страна е искането по реда на чл. 248 ГПК - за изменение на решението в частта за разноските. Същото следва да се разгледа от настоящия състав на ВКС,тъй като се основава на допустими за разглеждане по този ред искания. По същество искането е неоснователно. Неоснователно се иска изменение на решението в частта за разноските поради това ,че представлявалите ответника адвокати са би били двама. Действително, както в производството пред инстанциите, така и пред Върховен касационен съд, договорът за правна помощ от страна на Г. Г. е сключен с двама упълномощени адвокати действали заедно, но не това обстоятелство има предвид чл. 78 ал.1 ГПК при възлагане на разноските, а случаите на диференцираност при извършването им при повече от един адвокат. От нормата не следва, че разноските в тежест на противната страна се съобразяват обратно пропорционално на броя участвали адвокати, ако те са повече от един .В случая от съдържанието на договора за правна помощ не следва извод за диференцираност, хонорарът на двамата процесуални представители е общ, като за един адвокат. Молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение, тъй като присъдените на ответника в касационното производството разноски са дължими,били са своевременно поискани и съответно доказани с договор за правна помощ в размер на 500 лева, който присъден размер не следва да се намалява поради прекомерност. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение Възражение за прекомерност касаторите могат да въведат и с молбата по 248 ГПК, както в случая, щом не са били запознати със съдържанието на писмените доказателства по разноските на ответната страна в производството, както и с искането на тази страна за присъждането им направено в последното по делото заседание. При възражение за прекомерност, заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в конкретния случай следва да бъде преценявано при основанията на чл. 78 ал.5 ГПК с оглед определените по законова делегация от Висш адвокатски съвет правила за минималните адвокатски възнаграждения, за защита на една инстанция, по неоценяем иск .Съгласно чл. 7, ал. 1 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения то е не по-малко от 150 лв, а съгласно § 2 от цитираната Наредба ,в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК така присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в същата,или 450 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото ,в частта му предмет на подадената касационна жалба и предвид осъществената защита на ответника по жалбата с представителство в съдебно заседание се налага извод, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. не е прекомерно. Неоснователни по реда на чл. 248 ГПК са съображенията на касаторите ,основани на интерпретациите им относно изхода на спора по делото и с оглед положението на Г. Х. Г. като ответник по иска, съответно по касационната им жалба. Разноски са присъдени както се дължат. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.