Определение № 9836 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2025 г.

Производството е по чл.229 ал.1, т.1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. М. Н. от гр. София срещу Определение № 17379 от 21.05.2025г. по адм. дело № 4744/2025г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 2153-21-108 от 23.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – София град и съдебното производство е прекратено. Твърди се незаконосъобразност на постановения съдебен акт като се претендира отмяната му и връщане на делото за разглеждане по съществото на спора. В срока по чл.232 АПК становище от насрещната страна не е постъпило. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт не е неблагоприятен за страната, поради което за последната не е налице правен интерес от оспорването му по съдебен ред. Касационният състав намира изводите на АССГ за правилни и обосновани. С оспореното Решение № 2153-21-108 от 23.04.2025г., издадено по жалба на Н. срещу разпореждане [номер] от 04.12.2024г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ София – град, директорът на ТП на НОИ е отменил акта на пенсионния орган и е върнал преписката за ново произнасяне, съгласно мотивите на горестоящия административен орган. При тези данни, АССГ е приел, че оспореното пред него решение на административния орган е резултат от упражненото право на жалба на Н. и тъй като с него е уважено искането му да бъде отменен актът на долустоящия административен орган, за него не е налице /отпаднал е/ правният интерес от съдебното оспорване. От друга страна, съдът е приел, че с отмяната на разпореждането и връщане на административната преписка за ново разглеждане и произнасяне, административното производство не е приключило и поради това е процесуална пречка за провеждане на съдебното производство. Тези изводи на АССГ са правилни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е вменено в задължение да се произнася по жалбите по ал.1, т. 2, б.„а” на чл. 117 от КСО - с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая горестоящият административен орган не е решил въпроса по същество, а е върнал преписката за ново произнасяне поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и/или неправилно приложение на материалния закон, с мотиви, че подчиненият му орган не е изпълнил точно преписаното в закона за безспорното установяване на всички релевантни за спора факти. Така с произнесеното решение директорът на ТП на НОИ е възстановил висящността на административната процедура и едва след приключването й с постановяване на нов неблагоприятен за Н. акт на пенсионния орган, за него /Н./ би се породил правен интерес от оспорването му пред съда. По изложените съображения касационният състав намира за законосъобразно определението на АССГ, с което жалбата на Н. е била оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл.159 т.4 АПК, и следва да го остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение