Определение № 7678 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 254, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Столична община, представлявана от кмета В. Терзиев, подадена чрез адвокат Големанова. Оспорва се разпореждане № 5390 от 16.05.2024 г., постановено по административно дело № 4553/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което съдът е разпоредил да бъдат безусловно прекратени действията извършвани от длъжностни лица от Столична община, разпоредени от зам.кмет по транспорт И. Павлов по въвеждане на нова постоянна организация на движението в гр.София по бул.“Витоша“, бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Проф. Фритьоф Нансен" чрез разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и т.н. В частната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебното разпореждане, поради липса на правен интерес за Сдружение „Европейски център за транспортни политики“ да инициира производство по чл. 250 АПК, поради което се иска неговото обезсилване и прекратяване на делото. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт поради неправилно приложение на закона, като се твърди, че са налице законови основания и административни актове, въз основа на които се извършват процесните действия. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Европейски център за транспортни политики“ чрез процесуален представител адвокат Генков изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съдебното разпореждане да бъде оставено в сила, както и се присъдят направените разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е по реда на чл. 250 и следващите от АПК и е образувано по искане на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Европейски център за транспортни политики“ срещу незаконосъобразни действия на Столична община при въвеждането на постоянна организация на движението в гр.София по бул.“Патриарх Евтимий“, бул.“Витоша“ и ул.“Проф.Фритьоф Нансен“. Съдът е развил мотиви за допустимост на искането по чл. 250 АПК, с оглед предмета на дейност и целите за които е учредено Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Европейски център за транспортни политики“. Позовал се е на Устава на сдружението съгласно който сдружението е ангажирано с извършване на дейност в областта на пътната безопасност, пътната инфраструктура и транспортни политики, осъществяване на независими разследвания и инспекции в места, където се наблюдава увеличен риск в транспорта, а средствата, чрез които се постигат целите му е да разработва проекти и програми, свързани с пътната безопасност, извършване на целенасочени инспекции по пътна безопасност и изготвяне на доклади, взаимодействие със съответните държавни институции и организации. С оглед на това е приел, че сдружението е имало законен интерес да участва в изготвянето на план за организация на движението, да дава становища, разработва и предлага програма за осъществяване на транспортната политика на Столична община. По съществото на спора, първоинстанционният съд е приел, че липсата на актуален генерален план за организация на движението за процесния участък, както и за цялата община обуславя извод за неоснователно извършване на действия по въвеждане на нова постоянна организация на движението в гр.София по бул.“Витоша“, бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“ Проф.Фритьоф Нансен“ чрез разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и други. Съдебният състав е установил и приел, че не са спазени изискванията на чл.9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване /в сила от 6.11.2023 г./, а именно не е проведена съгласувателна процедура на предварителния проект на Генерален план за организация на движението /ГПОД/, разписана в девет точки, както и не е изпълнено и изискването по ал. 2 - окончателният проект на плана да е одобрен от общинския съвет по предложение на кмета, придружен от протокола на ЕСУТ за приемане на окончателния проект. Съдът е обсъдил представения Протокол № 15/09.04.2024 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община, от който е установено, че на 09.04.2024 г. на заседание на комисията са разгледани въпроси по т.13, касаещи постоянна организация на движението на бул. „Патриарх Евтимий" - от ул. „Граф Игнатиев" до кръстовището с бул. „Прага", бул. „Витоша" - от бул. „Патриарх Евтимий" до бул. „Ген. Скобелев" и бул. „Фритьоф Нансен" - от бул. „Патриарх Евтимий" до бул. „Васил Левски" и е дадено становище „Съгласува се“. Приел е, че това обстоятелство не е достатъчно да обоснове изпълнение на цялата процедура, разписана в Наредбата, още по-малко да замести липсващия ГПОД. До този извод е достигнал и от съдържанието на представения работен инвестиционен проект за обект „Постоянна организация на движението на участъците - бул. „Патриарх Евтимий" - от ул. „Граф Игнатиев" до кръстовището с бул. „Прага", бул. „Витоша" - от бул. „Патриарх Евтимий" до бул. „Ген. Скобелев" и бул. „Фритьоф Нансен" - от бул. „Патриарх Евтимий" до бул. „Васил Левски", изготвен от инж. М. Стоев „по спешност“, съгласно възлагателно писмо № СОА24-ВК08-6583/02.05.2024 г. със срок на изпълнение 10.05.2024 г., тъй като към момента на извършване на оспорените действия този проект е бил в процес на изработка и не е преминала цялата съгласувателна процедура по реда на Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Съдебното разпореждане е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за недопустимост на разпореждането, поради липса на правен интерес за искателя. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, правният интерес на сдружението се обосновава от предмета на дейност и целите за които е учредено, както и от средствата, чрез които се постигат тези цели. От приложения по делото Устав на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Европейски център за транспортни политики“ се установява, че същото е ангажирано с извършване на дейности в областта на пътната безопасност, пътната инфраструктура и транспортни политики, включително има за предмет на дейност осъществяване на независими разследвания и инспекции в места, където се наблюдава увеличен риск в транспорта. С оглед на средствата, разписани в Устава на сдружението, за постигане на целите, за които е учредено, същото действително е имало личен, пряк и законен интерес да участва в изготвянето на съответните актове за реорганизация на движението, да дава становища, разработва и предлага програми за осъществяване на транспортната политика на територията на Столична община. Наличието на правен интерес се определя от засягане или възможност от засягане на правата и законните интереси на сдружението. Същото е организационно обособено въз основа на закон, а по устав представлява и защитава интересите на своите членове – граждани и независими организации и има право да участва в административното производство по издаване на актове, регламентиращи организация на движението на територията на населеното място или на част от него. Съответно, за сдружението като организация в обществена полза е налице правен интерес да оспори предметните фактически действия по реда на чл. 250 АПК, тъй като с тях се засягат и могат да бъдат засегнати права, свободи или законни интереси на членуващите в него лица. Отделно от това, правният интерес на искателя се обуславя и от засягането на негови права и законни интереси, непосредствено породени от предмета му на дейност, целите на учредяването и средствата, чрез които се постигат същите в изложения по-горе смисъл. Неоснователни са възраженията, развити в частната жалба по съществото на спора. Предмет на защита по чл. 250, ал. 1 АПК могат да бъдат застрашените или нарушени права, свободи или законни интереси от неоснователни фактически действия на административен орган или длъжностно лице, които не се основават на закон или административен акт. Установеният от АПК критерий изисква фактическото действие да не представлява административен акт и да не се основава на административен акт или на закона, тоест трябва да липсва правно основание за извършването на това действие. Собственикът или администрацията, управляваща пътя в качеството на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията, възлага изготвянето на проекти за организация и безопасност на движението по пътищата и отговаря за изпълнението и поддържането на организацията на движение на пътищата в съответствие с тези проекти, а Генералния план за организация на движението се възлага от общинската администрация и се изпълняват в две фази - предварителен и окончателен проект. Приложимия за случая подзаконов нормативен акт е Наредба № РД-02-20-2/24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване /наричана за краткост Наредбата/, поради което правилно съдът се е позовал на разпоредби от същата. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата, организацията и безопасността на движението и пътният трафик се планират и проектират чрез общи устройствени и други стратегически планове, в това число и чрез генерален план за организация на движението. Генералният план за организация на движението е комплекс от мерки и решения, които регулират и онагледяват оптимални и безопасни режими на придвижване на всички участници в движението по пътната инфраструктура. Редът за въвеждане на организация на движението е ясно и точно определен в законовите, подзаконовите и общинските нормативни актове. Това е уредено и се прави, за да се гарантира обществения интерес за опазването на живота и здравето на гражданите, които използват пътната инфраструктура като участници в движението. Всяко нарушаване на тези правила и редът за въвеждането на организация на движението застрашават пътната безопасност, респективно животът и здравето на ползвателите. Важно в конкретния случай е да се посочи разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, която е императивна и регламентира, че генералният план за организация на движението на цялото населено място или на част от него се изготвя за период на действие от 5 години. В същия смисъл е и чл. 4, ал. 1, изр.последно от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, според който срокът на действие на ГПОД е 5 години. Няма спор по делото, че последният Генерален план на Столична община е приет с Решение № 115 на Столичен общински съвет по Протокол №11 от 08.03.2012 г. Към момента на извършваните фактически действия по новата организация на движението, периодът на действие на този план е изтекъл, следователно няма действащ план. Липсата на действащ Генерален план за организация на движението за Столична община или за процесния участък, съгласно който да се извършват действията по въвеждане на нова постоянна организация на движението в гр.София по бул.“Витоша“, бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“ Проф.Фритьоф Нансен“, води до извода за тяхната неоснователност. В частната жалба се твърди, че фактическите действия се извършват на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5 от Наредбата, която допуска съгласуване и одобряване по реда на съответната общинска наредба за организиране на движението на самостоятелен план, който частично не съответства на действащия ГПОД. Съответно чл. 4, ал. 6 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община предвижда проектите за план за организация на движението за части от територията на Столична община да се разглеждат, обсъждат и приемат от постоянната комисия по организация и безопасност на движението на СО. В тази връзка се сочи Решение № 13 на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община по Протокол № 15/09.04.2024 г., утвърден от заместник-кмета по транспорта, за съгласуване на план за организация на движението на предметния участък, като се твърди, че именно това е актът, въз основа на който се извършват спорните фактически действия. Изложеното в горния смисъл възражение е неоснователно. Правилно първостепенният съд е приел, че този акт не е достатъчен да обоснове извършваните действия, като настоящият състав излага допълнителни мотиви. Действително в Наредбата е разписано изключение в чл. 10, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, според което се допуска съгласуване и одобряване по реда на съответната общинска наредба за организиране на движението на самостоятелен ПОБДНМ, който частично не съответства на действащия ГПОД, стига да не е в противоречие с основните му схеми. Това изключение обаче е приложимо само когато се касае за частично несъответствие със действащия генерален план, какъвто се каза по-горе, че няма, следователно тази възможност е напълно неприложима. Не е налице законова норма или административен акт, въз основа на който се извършват фактическите действия, поради което същите са лишени от основание и правилно съдът е разпоредил тяхното прекратяване. Предвид изложените мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 1200 лева, за изплащането на което са представени доказателства. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение