Решение № 1675 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Р. Х., гражданин на Афганистан, чрез адв. Лисичкова, срещу решение № 33582 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4666 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Х., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 3074/10.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, касаещи бежанската история. Излага съображения, че неговият живот в родината му е в опасност, поради което желае да получи закрила в Република България. Обосновава искането за закрила и опасността за живота си с превземането на властта от талибаните и обстоятелството, че неговият зет, който реално го е отглеждал като баща е бил военен и след като талибаните са завзели властта, за него и семейството му оставането в Афганистан е било рисковано. Касаторът иска да си осигури нормален живот, без страх от преследване и непрекъсната заплаха за живота му. По изложените съображения иска да бъде отменено първоинстанционното решение, като му бъде предоставена поисканата закрила. Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Кръстева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа искане да бъде оставено в сила постановеното решение, като правилно и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.Намира постановеното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на постановеното решение на основанията посочени при обжалването и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на решение № 3074/10.04.2025 г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Р. Х. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореният административен акт, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: В Афганистан молителят е живял при една от сестрите си, която нямала свои деца, нейният съпруг бил началник на сигурността в провинция Джаузджан и когато ситуацията със сигурността в Афганистан се влошила зет му и сестра му напуснали страната, а след тях и той. Според лицето, животът му в Афганистан е бил в опасност, защото мъжът на сестра му бил началник на сигурността и хората си мислели, че той е тяхно дете. Чужденецът е заявил, че сестра му С. Х. се намира от година и половина в Люксембург и е в процедура по предоставяне на международна закрила, с нея редовно се чува по телефона и е подал молба да се съберат законно. Р. Х. е напуснал Афганистан нелегално 10 дни след идването на власт на талибаните и е влязъл нелегално в Иран, където е останал 5-6 месеца. От там преминал нелегално в Турция, където пребивавал около две години, след което влязъл на територията на Република България, където подал молба за международна закрила за пръв път. Чужденецът е бил регистриран в РПЦ - гр. София като непридружен непълнолетен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗУБ му е бил определен адвокат от НБПП, който да го представлява в административното производство. В хода на производството лицето е навършило 18 години и към момента на изготвяне на решението на председателя на ДАБ Р. Х. е бил пълнолетен. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан, от които се установява, че талибаните продължават да консолидират властта в Афганистан, което създава период на относителна липса на въоръжен конфликт. От информацията в справката е видно, че талибаните са обявили на първата си пресконференция обща амнистия, като твърдят, че са помилвали „всички, които са воювали срещу тях“. Талибаните са призовали държавни служители да възобновят работата си, като повечето мъже служители в държавните министерства са се върнали на работа. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав правилно административният орган е преценил, че не се установява спрямо Р. Х. да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е счел, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, нито се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Афганистан. Решението е правилно. Административнен съд София - град е установил и подробно описал фактическата обстановка във връзка с обжалвания административен акт. Обсъдил е доказателствата по делото, възраженията на страните и при правилно тълкуване и прилагане на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. В решението е направен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. Х.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо него да е прилагано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Лисват и твърдения от страна на търсещия закрила да е имал лични проблеми с талибаните. Основан на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че заплахи към лицето не са отправяни, както и към неговите близки и семейството на сестра му, с което живеел. Няма данни той или семейството му да са преследвани или заплашвани. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият състав подробно е обсъдил ситуацията в Афганистан, въз основа на приложените справки от ДАБ, въз основа на което обосновано е приел, че липсват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Нещо повече, в резултат, че талибаните консолидират властта се наблюдава затишие на въоръжените конфликти. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Афганистан, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Бежанската история на чужденеца в преобладаващата й част е свързана с работата на негов роднина С. С. /съпруг на сестра му/за предишните власти в Афганистан, като отговорник за сигурността на провинция Джаузджан и обстоятелството, че това лице го е отглеждало като негов син. Заявил е, че не е бил арестуван в страната си на произход, нито е бил член на политическа партия или организация, като не е свързан с предишното управление по никакъв друг начин, освен поради роднинската си връзка със съпруга на сестра си. При анализ на така посочената бежанска история не се установява той самият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които ще се установи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. При преценката за предоставяне на исканата международна закрила, следва да се съобрази не само твърденията на бежанеца, обстановката в страната му по произход, но и неговото цялостното поведение. Лицето е влязло нелегално първо в Иран, а след това в Турция, където е останал при брат си две години. Въпреки това не е подавал молба за закрила, макар Турция да е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава". Неоспорим е и фактът, че е преминал нелегално българската граница, с помощта на трафикант, като е прескочил със стълба граничното телено ограждение. Цялостното поведение на чужденеца сочи желанието му да емигрира към западноевропейска държава при своя роднина по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални лично срещу него заплахи за живота и здравето му. Тази преценка не се опровергава и от събраните в хода на съдебното производство доказателствата за това, че лицето се занимава със спорт и показва добри резултати, като треньорът му и неговите съотборници го ценят заради спортните му умения. При съобразяване на изложените обстоятелства касационната инстанция намира, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,