Определение № 2757 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Д. Р. К., чрез адв. Г., с искане да се измени постановеното по настоящото дело определение № 1902/29.06.2023 г., чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 1500 лв. за производството пред ВКС. Поддържа се, че съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г., приложен към списъка по чл.80 ГПК, уговореното и заплатено възнаграждение е 3 000 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, на изложения за допускане и процесуално представителство пред ВКС. Въпреки това съставът на ВКС е присъдил само половината от размера на уговореното възнаграждение, като служебно и без наведено от касатора възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до размер на 1500 лв., което противоречи на съдебната практика на ВКС, според която намаляването на уговореното възнаграждение не може да бъде извършено служебно. Насрещната страна не е депозирала отговор на молбата в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Видно от мотивите на постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 1902/29.06.2023 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е приел, че с оглед изхода на спора – недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, на насрещната страна Д. Р. К. следва да се присъдят сторените от него за производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване, но не и за процесуално представителство. Доколкото възнаграждението от 3 000 лв. е уговорено общо - за изготвяне на отговор на жалбата и за процесуално представителство, съставът на ВКС е присъдил половината от него - 1 500 лв., който размер е над минималния такъв, разписан в нормата на чл.9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. в ред. ДВ, бр.88 от 2022 г. от 1 200 лв. Присъждането на разноски в размер на 1 500 лв. за производството по чл.288 ГПК е съобразено с извършените от процесуалния представител на страната правни действия в това производство, а именно подаване на отговор на касационната жалба без процесуално представителство, т.е. съставът на ВКС не е извършил служебно намаляване на размера на уговореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, а е съобразил че уговореното такова в общ размер на 3 000 лв. е дължимо за подаване на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС, каквото в случая не е осъществено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,