Определение № 1909 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. М. против определение № 42960 от 22.12.2025 г., постановено по адм. д. № 4919/2024 г., по описа на Административен съд София - град, с което е върната частната жалба на Г. М. против определение № 9970 от 21.03.2025г., постановено по делото. Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: За да върне частната жалба на Г. И. М. против определение 9970 от 21. 03. 2025 г., постановено по делото, съдът констатира, че с това определение е оставена без разглеждане молбата на Г. И. М. за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане № 28428 от 30. 12. 2024 г. Депозираната частна жалба е приета за нередовна и са дадени указания за отстраняване на нередовностите. В срока за изпълнение на указанията Г. М. прави искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ за приподписване на жалбата. С определение № 20820 от 17.06.2025 г. съдът оставя без уважение така направените искания. Определението е оставено в сила с определение № 8830 от 25.09.2025 г., постановено по адм.д. № 8913/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С разпореждане № 33192 от 10.10.2025г. съдът отново оставя частната жалба без движение и указва на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от съобщението частната жалба да се приподпише от адвокат, освен ако жалбоподателят не притежава юридическа правоспособност, в който случай в същия срок да представи съответното удостоверение за юридическа правоспособност и да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 30 лв. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 23.10.2025 г., като указанията не са изпълнени, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд връща частната жалба. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че подадена частна жалба е нередовна, а жалбоподателя не отстранява нередовностите й, а именно частната жалба не е приподписана от адвокат и дължимата държавна такса не е внесена. Неизпълнението на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса и липсата на приподписването й от адвокат са основание за връщане на частната жалба съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК вр. чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 3 АПК. Следователно обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,