Решение № 2329 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Т. чрез адв.В. Тенева от САК против Решение № 17182 от 20.05.2025 год. постановено по адм. дело № 1657/2025 год. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата и срещу Решение № 2153-21-21/27.01.2025 год. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 20.12.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основния по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционният съд е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на нормата на чл.101б, ал.1 от ЗЗ, както и чл.30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение, да се отмени решението на директора на ТП на НОИ София-град и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София-град представляван от гл.юрисконсулт Н. Медарова в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Е. Й. Т. срещу Решение № 2153-21- 21/27.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/20.12.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Със заявление вх. № МП-56831/04.07.2012 год. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за ИОЗ. С ЕР на ТЕЛК № 1238/20.06.2012 год. на лицето от органите на медицинската експертиза са определени 80 % трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране - 17.02.2012 год. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност е три години - до 01.06.2015 год. На лицето е отпусната пенсия с разпореждане [номер] от 30.07.2012 год. като периодично същата неколкократно е преизчислявана при преосвидетелстването на лицето от органите на медицинската експертиза, като и за допълнително представени осигурителен стаж и осигурителен доход. В следствие на издадено ЕР № 1240/30.06.2021 год. на ТЕЛК са определени 80 % ТНР и срок на инвалидността до 01.06.2024 год. като с разпореждане [номер]/08.10.2021 год. пенсията е определена до 01.06.2024 год. След преосвидетелстване на Е. Й. Т. с ЕР № 92087 от 02.09.2024 год. на ТЕЛК е определена ТНР 80 % със срок до 01.09.2025 год. Органът е изложил, че по-късното преосвидетелстване е поради по-късно подадено заявление от лицето. Така постановеното ЕР на ТЕЛК е обжалвано по административен ред от Т.. Предвид обжалването му с разпореждане [номер] от 07.10.2024 год. решаващият орган е разпоредил личната пенсия за ИОЗ, която се полага на Т. да се изплаща от 02.09.2024 год. съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. На 06.12.2024 год. в ТП на НОИ София - град е получено ЕР № 92979/27.11.2024 год. на НЕЛК, с което обжалваното ЕР на ТЕЛК е отменено в частта му на определен срок на инвалидността, като последният е определен на три години - до 01.09.2027 год. Посочено е, че НЕЛК не е компетентна да се произнесе, досежно по-късното преосвидетелстване по вина на лицето. С разпореждане [номер]/20.12.2024 год. пенсията на Е. Й. Т. е определена на основание чл. 98, ал. 8 от КСО в действителен размер от 02.09.2024 год. С обжалваното пред първата инстанция Решение №№ 2153-21-21/27.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град жалбата на лицето срещу разпореждането от 20.12.2024 год. е оставена без уважение. Директорът на ТП на НОИ приел за безспорно установено, че преосвидетелстването на лицето на 02.09.2024 год., т.е. след срока е извършено по вина на лицето, поради по-късно подадено заявление, поради което правилно пенсията е възстановена от 02.09.2024 год. - чл.30, ал.4 от НПОС. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Позовал се е на нормата на чл.30, ал.3 от НПОС, според която преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Съгласно нормата на чл.30, ал.4 от НПОС, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважитени причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Въз основа на административната преписка съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателката се е явила за преосвидетелстване след изтичане на срока, за който е определена инвалидността по предходното ЕР. Позовал се е на отразеното в ЕР № 92979/27.11.2024 год. на НЕЛК, че НЕЛК не е компетентна да се произнесе досежно по-късното преосвидетелстване на лицето по негова вина. С оглед на горното първоинстанционният съд е приел, че правилно административният орган е определил началния момент, от който е отпусната пенсията на Е. Й. Т. съобразно чл. 30, ал.4 от НПОС, т.е. от датата на освидетелстването – 02.09.2024 год., поради което оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е неправилно. Обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Действително съгласно чл.30, ал.3 от НПОС /ред. ДВ бр.№ 49/2018 год./ преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната, а съгласно ал.4 когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Горепосочените норми налагат извода, че е задължение на органа да извърши преосвидетелстване на лицата преди изтичане на срока и то след служебно повикване. Ако преосвидетелстването е извършено в месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията или след това, но ако пропускането не е по вина на лицето, то пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. В конкретния случай пенсионният орган е приел, а и първоинстанционният съд се е съгласил, че преосвидетелстването на лицето след срока, за който е отпусната пенсията, е по вина на самото лице „поради по-късно подадено заявление“. Така приетото обаче не се подкрепя от доказателствата по делото. Липсват доказателства за изпълнение от страна на органите на медицинската експертиза на задължението им по чл.101б, ал.1 от Закона за здравето да уведомят служебно лицата относно необходимостта от преосвидетелстване не по-късно от четири месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Доказателства в тази насока не са събрани, както по административната преписка, така и в хода на съдебното производство. Не са събрани и доказателства относно причините довели до по-късното подаване на заявлението за преосвидетелстване. Жалбоподателката няма задължение и/или право по силата на приложимите правни норми да инициира преосвидетелстването си, а предвид чл. 69, ал. 2 НМЕ, чл. 32, ал. 3 и чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК   е имала задължение служебно да покани Т. в съответния срок  да извърши преосвидетелстване на вида и степента на увреждане. Това задължение произтичащо пряко от разпоредбите на закона не е било изпълнено като по този начин са нарушени правата и интересите на инвалидизираното лице да получи преосвидетелстване до крайната дата по предходното инвалидизиране. Определяйки 02.09.2024 год. като дата за възстановяване на пенсията за инвалидност на лицето поради причина „по-късно подадено заявление от лицето“ пенсионният орган е допуснал нарушение на нормата на чл.30, ал.3 и ал.4 от НПОС, доколкото в преписката не се съдържат фактически констатации относно причината за по-късното подаване на заявлението, както и относно липсата на служебно повикване на лицето за преосвидетелстване. Не са събрани доказателства и относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 3 и ал.4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 – (крайният срок на ЕР), в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК № № 92087 от 02.09.2024 год. е отбелязано, че „по-късното преосвидетелстване е поради по-късно подадено заявление от лицето“, но не са визирани причините за това. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираната им липса е условие за прилагане на разпоредбата. Вписването в ЕР на ТЕЛК не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ), която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това в случая не е сторено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ София-град са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето. Предвид изложеното решението на административният съд като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ София-град и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването на закона дадено с настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е основателна. Следва да се осъди ТП на НОИ София-град да заплати на Е. Й. Т. разноски съгласно представен списък на разноските, както следва: 30 лева държавна такса /15, 34 евро/ и 600 лева /306, 77 евро/ адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025 год. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение