Определение № 4618 от 05.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Н. Г., чрез адв. Недева, против решение № 9682 от 08.11.2024 г. по адм. дело № 2520/2023 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът Общински съвет – Пловдив, чрез адв. Йотова, ангажира становище за недопустимост и алтернативно - неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без разглеждане или оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално недопустима, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение Решение № 176 по Протокол 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ, гр.Пловдив, заедно с план схеми и правила и нормативи за прилагане на ПУП – ПР за Централна градска част, гр.Пловдив, в частта за уличната регулация на улица „Гладстон“ за имот с идентификатор № 56784.521.611, собственост на Б. Н. Г., с административен адрес в гр. Пловдив, [адрес]. Решението не подлежи на касационен контрол и е окончателно, поради липса на възможност за оспорването му пред касационната инстанция - постановено е при действието на т.1, ал. 7, чл. 215 ЗУТ, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 13/2017 г. Съгласно действащата редакция на тази норма към момента на постановяване на решението и към датата на подаване на жалбата срещу него, решенията, постановени по жалби срещу актове за одобряване на ПУП и изменение на ПУП „за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове“, са окончателни. Следователно жалбата, по която е образувано настоящето касационно производство, е срещу необжалваем съдебен акт и се явява недопустима по смисъла на чл. 215, т. 4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. В § 5, т. 73 ДР на ЗУТ е визирано, че ""Общински обекти от първостепенно значение" са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение“, т. е. улиците от първостепенната улична мрежа съставляват общински обект от първостепенно значение по дефиницията на разпоредбата, без да се изисква включването им в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение, което е изискуемо за визираните "други обекти-публична общинска собственост". Точния обхват на "първостепенната улична мрежа" е определен с нормата на чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ - улиците от първостепенната улична мрежа са тези от I до IV клас включително. В този обхват попада настоящият казус. В конкретния случай е установено по безспорен начин по делото, че процесния имот с идентификатор № 56784.521.611 се засяга от предвижданията на процесния план само в частта, определена с влязлото в сила определение по чл.218 ЗУТ с №2685 от 10.11.2023г., постановено по делото, в частта за уличната регулация на ул. „Гладстон“, която е част от първостепенна улична мрежа - общински обект от първостепенно значение, по смисъла на чл. 215, ал. 7 във вр. с § 5, т. 73 и чл.77,ал.1 от ЗУТ. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че производството е образувано по касационна жалба срещу решение, което по силата на разпоредба от специален закон /ЗУТ/, не подлежи на касационен контрол. Следователно подадената касационна жалба се явява недопустима по изложените съображения и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи сумата 1250лв на Общински съвет - Пловдив, съставляваща договорено и внесено адв.възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК Върховният административен съд, второ отделение,