Решение № 4683 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция „Митници" (АМ), подадена чрез юрк. Димитров, срещу Решение № 1582 от 09.10.2025 г. на Административен съд - Ловеч (АС-Ловеч), постановено по адм. д. № 327/2024 г., с което е отменено издаденото от касатора Решение рег. № 32-862752 от 22.05.2024 г. към митническа декларация (МД) с MRN: 23BG001007059429R0 от 14.09.2023 г. и на „Златна Панега Цимент“ АД, ЕИК: 820162213 са установени допълнителни задължения за акциз и ДДС в общ размер на 130 836,40 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на АС-Ловеч за нарушение при вземане на пробата. Позовава се на международното ръководство SAMANCTA, според което използването на полиетиленов плик за вземане на проба не представлява порок, след като са спазени изискванията за маркиране, запечатване, съхранение и транспорт. Акцентира върху резултатите от митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) и на анализния сертификат на производителя, сочещи по-високи показатели на летливост и топлотворност от показателите за „парови въглища“. Твърди, че комбинираната номенклатура (КН) не съдържа отделни специфични физико-химични критерии (напр. минимален индекс на коксуване) за разграничаване между двете категории въглища, освен изискванията за топлотворност и летливост, поради което двете съдебно-технически експертизи (СТЕ) необосновано разглеждат допълнителни специфични физико-химични критерии. Излага доводи, че практиката на Съда на Европейския съюз потвърждава, че при тарифната класификация на съответната стока решаващият критерий обикновено се търси във „външните, обективни характеристики и свойства“ на стоката, като цитира решения по дела С-104/23, т. 35, С-182/19, С-635/21. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Ответникът по касационната жалба - „Златна Панега Цимент“ АД чрез адв. Х. – Колева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и съдържащите се в нея доводи, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество e неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение рег. № 32-862752 от 22.05.2024 г. към MRN 23BG001007059429R0 от 14.09.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при АМ, с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 2701 вместо декларирания от вносителя код по КН/код по ТАРИК – 27011290/2701129000 за стоката, декларирана под режим „допускане за свободно обращение“ с описание „енергийни въглища/битуминозни, насипно;“ VO=1, с деклариран допълнителен код в ел. д. 6/17 „Х332“, приложим за стоки по чл. 21, ал. 1, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - кокс и въглища, внасяни от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗАДС, на които са издадени удостоверения за регистрация по чл. 57, ал. 6 ЗАДС с произход и държава на изпращане Турция, е определен нов код – 27011200, в резултат на което в тежест на „Златна Панега Цимент“ АД са установени допълнителни задължения за акциз и ДДС в общ размер на 130 836,40 лв.

На 25.09.2023 г. на основание чл. 167, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката по ОМД с MRN № 23BG001007059429R0/ 14.09.2023 г. е подадена допълнителна митническа декларация /ДМД/ с MRN № 23BG001007059784R4/25.09.2023 г. /, с която са предоставени всички необходими данни за стоката. В елемент от данни /ел. д./ 6/8 „Описание на стоките“, съгласно представен анализен сертификат № S2309001/ME-EO-PD от 13.09.2023 г. от INCOLAB INTTR INSPECTION SERVICES S.A., Турция, са въведени следните характеристики, касаещи стоката - „енергийни въглища/ битуминозни - насипно; VO=l; влага – 13,01%; пепел – 10,06%; летливост – 21,46%; сяра – 0,82%; горна топлотворна способност – 25,75 GJ/T; нетна топлотворна способност – 24,72 GJ/T, с деклариран код по ТАРИК 2701 12 90 00, допълнителен код в ел. д. 6/17 „ Х332“ и 6 278 037 брутни кг/нетни кг.

В рамките на административното производство е приета МЛЕ, според която изпитаната проба с описание „енергийни въглища/битуминозни“ представлява каменни, битуминозни въглища със съдържание на летливи вещества /изчислено върху сухо вещество без минерални съставки/, превишаващо 14 % /28,82 %/ и калоричност /изчислена върху влажно вещество без минерални съставки/, по-голяма от 5 833 kcal/kg /7695 kcal/kg/, което съдържание на летливи вещества е типично за коксовите въглища /от 19% до 41%/. Вземайки предвид определените с експертизата обективни характеристики на анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за описание и кодиране на стоките за позиция 2701, стоките с посочените обективни характеристики са класирани от митническия орган в оспорения административен акт в код 27011200 на КН, различен от кода, посочен в декларацията.

Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен митнически орган, при спазени изисквания за форма и съдържание, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът се е позовал на приетите и неоспорени заключения по СТЕ и допълнителната СТЕ, според които взетите проби не са съхранени в херметически напълно затворени съдове според нормативноустановените изисквания, а в полиетиленови пликове (найлонови торбички), като за стоки, съдържащи летливи компоненти (каквито са въглищата) е необходимо да се използват контейнери с хермeтично затваряне, тъй като ако пробата не е добре изсушена, остатъчната влага може да се отрази като фалшиво повишена летливост. В допълнение на изложеното, вещите лица са установили, че на базата на изследванията в МЛЕ процесните въглища не могат да бъдат коксуващи се въглища, без да са изследвани и други показатели (витринит, степен на въглефикация, съдържание на пепел, летливи вещества, съдържание на влага). След анализ на доказателствата по делото административният съд е обосновал извод, че изследваните от МЛЕ показатели на летливост и топлотворност на процесните въглища са релевантни както за коксовите въглища, така и за другите видове битуминозни въглища.

Първостепенният съд е изложил съображения за решаващия критерий за тарифното класиране на стоките, като е мотивирал извод, че същият следва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към съответните раздели или глави в съответствие с разрешенията, дадени от Съда на ЕС с решения по дело С-292/2022г., дело C-252/24 и дело C-725/21. В обобщение съдът е заключил, че правилният тарифен код за внесените въглища по КН е този по 27011290, предвид последната по ред позиция и съгласно разпоредбата на правило 3, б. „в“ от Общите правила на ХС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1.Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката, декларирана от „Златна Панега Цимент“ АД с МД с MRN 23BG001007059429R0 от 14.09.2023 г., за режим допускане за свободно обращение, описана като „енергийни въглища/битуминозни, насипно“, с произход и държава на изпращане Турция“ – в код 27011290 или в код 27011200 на КН.

Приложима в случая е КН, приета като приложение I с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. В чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2022/998 г. на Комисията от 20 септември 2022 г. за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа е предвидено, че приложение № I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 се заменя с текста към приложението към настоящия регламент. Според забележка 2 към подпозиция от глава 27 от измененото приложение № I /новата приложима КН/ по смисъла на подпозиция 270112 понятието „битуминозни въглища“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества превишаващо 14% и чиято калоричност е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg.

Видно от съдържанието на подпозиция 270112 „битуминозни въглища“ в същата се включват две отделни разновидности въглища - коксови въглища с код 27011210 и други с код 27011290. Ето защо изложеното в забележка 2 относно съдържанието на летливи вещества и калоричност се отнася и за двете позиции в подпозиция „битуминозни въглища“.

Както е посочил АС - Ловеч, според общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г., DFDS BV по дело C-396/02, т. 27 и цитираната там практика, Решение на СЕС от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports BV по дело C-495/03, т. 47, Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, Нова търговска компания 2004 АД, т. 38 и цитираната там съдебна практика и др.)

Следователно, при тарифното класиране следва да се изхожда от специфичните обективни характеристики и качества на стоките (т. 27, т. 28, и т. 29 от решението на СЕС по дело С-400/05, т. 23 от решение на СЕС по дело С - 423/10). Съгласно приетите и неоспорени по делото СТЕ такива обективни характеристики, освен съдържанието на летливи вещества и калоричност още са: органичният състав, степента на въглефикация, съотношението между ароматни и алифатни структури, минералните вещества, съдържанието на влага. Видно от изводите, направени в допълнителната съдебно-техническа експертиза, физико-химичният състав на процесните въглища не позволява да бъдат определени като коксови. Това е така поради високото им съдържание на пепел и влага. Според вещото лице високото съдържание на пепел - над 10% потиска пластифицирането, действа като пълнител и пречи на втечняването. Коксовите въглища трябва да имат ниско съдържание на пепел, сяра и фосфор.Тези обективни характеристики не са взети предвид от митническия орган, макар и като показатели да ги има в МЛЕ.

ОБХС и ОБКН нямат задължителна правна сила, но представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване (т. 39 от решението на СЕС по дело С-292/22 и цитираната там практика).

В Обяснителните бележки към КН на ЕС относно коксовите въглища е посочено, че: „коксовите въглища съдържат между 19% и 41% летливи вещества". Отсъствието на пълно описание на обективните характеристики на коксовите въглища не обуславя извод, че именно летливите вещества определят конкретни въглища като коксови, за да бъде техният анализ достатъчен за тарифното им класиране. В този смисъл според заключението на допълнителната СТЕ физико-химичният състав на процесните въглища не позволява да бъдат използвани за производство на кокс. Експертът е пояснил, че въглищата са със съдържание на пепел 12,52%, което ги прави неподходящи за производство на кокс. Пластифицирането на въглищата в случая се влошава и от съдържанието на влага над оптималното - 15,30%.

Наведените в жалбата доводи относно спазване на изискванията на SAMANCTA са неоснователни, доколкото информацията в ръководството за взимане на проби няма задължителен характер. Обосновано първостепенният съд е заключил, че от страна на митническия орган е допуснато съществено нарушение на процедурата по пробовземането, доколкото пробите са взети в полиетиленови торби. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. видът на опаковките и начинът на опаковане трябва да гарантират целостта и качествените характеристики на пробите съгласно приложение № 5. От съдържанието на приложение № 5 е видно, че енергийни продукти следва да бъдат опаковани в метални, стъклени или пластмасови контейнери от полипропилен. Полиетиленът и полипропиленът са различни материали с различни характеристики. Този извод се подкрепя и от заключенията на вещите лица по СТЕ и допълнителната СТЕ, сочещи че за стоки, съдържащи летливи компоненти /каквито са въглищата/, е необходимо да се използват контейнери с херметично затваряне, за да се съхранят изначалните качества на пробата в нейния автентичен вид, като летливите вещества и влагата ще бъдат променени, ако не са спазени условията на херметическото затваряне на съда. Наред с това, ако пробата не е добре изсушена, остатъчната влага може да се отрази като фалшиво повишена летливост.

Съобразно горното, обосновано и при правилно ценене на заключенията по СТЕ и допълнителната СТЕ съдът се е мотивирал за допуснато в рамките на административното производство съществено процесуално нарушение, свързано с пробовземането.

Настоящата касационна инстанция възприема извода на първоинстанционния съд, че тарифното класиране на стоката следва да се извърши, като се приложи разпоредбата на правило 3, б. „в“ от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система (ХС) за класификация на стоките, според която когато не е възможно да се извърши класифицирането на базата на критерии, посочени в КН, то стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид, в случая на битуминозните други въглища с код КН 27011290.

Видно от съдържанието на подпозиция 270112 „битуминозни въглища“ в същата се включват две отделни разновидности въглища – коксови въглища с код 27011210 и други с код 27011290. Съгласно забележка 2 към подпозиция от глава 27 от измененото приложение № I по новата приложима КН по смисъла на подпозиция 270112 понятието „битуминозни въглища“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества, превишаващо 14 % и чиято калоричност е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg. Поради което изложеното в забележка 2 относно съдържанието на летливи вещества и калоричност се отнасят и за двете позиции в подпозиция „битуминозни въглища“. Правилно е прието от първостепенния съд, че КН се съдържа регламентация за специфичните физико-химични характеристики на тези две разновидности, което означава, че за тарифното класиране на съответната стока следва да се изхожда от специфичните обективни характеристики на продукта. В тази връзка позовавайки се на неоспорените от страните заключения по СТЕ, АС – Ловеч е приел, че освен летливост и калоричност следва да бъдат взети предвид и други свойства, като: органичен състав, степен на въглефикация, съотношение между ароматни и алифатни структури, минералните вещества, съдържанието на влага. С оглед доказателствената тежест в производството, органът, издател на оспореното митническо решение, е бил длъжен да обоснове по надлежния ред промяната в тарифното класиране на процесната стока. Тези други характеристики не са отчетени от митническия орган, което е довело до незаконосъобразност на митническия акт, до който правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционният съд.

2. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдиално запитване до Съда на ЕС.

Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е „Следва ли Комбинираната номенклатура на ЕС, съдържаща се в Приложение I към Регламент № 2658/87 /ЕИО/ на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение /ЕС/ 1998/2022, да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на стока като процесната – въглища в позиция по КН 2791 12 10 „битуминозни, коксови въглища“ е достатъчно летливостта им да е между 19 до 41 %, а калоричността им да е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg“.

В КН, глава 27,в забележките към подпозициите в т. 2 не се съдържа легална дефиниция на понятието „коксови въглища“. Понятието „битуминозни въглища“ по смисъл на подпозиция 2701 12 означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества / изчислено върху сухо вещество без минерални съставки/, превишаващо 14 % и чиято калоричност / изчислена върху влажно вещество без минерални съставки/ е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg. Подпозиция „битуминозни въглища“ включва две разновидности въглица, както следва – битуминозни коксови въглища с код по КН 2701 12 10 и битуминозни други въглища с код по КН 2701 12 90. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС, според ОБКН предназначението на продукта следва да е обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Определение на „коксови въглища“ се съдържа в чл.3.1.3 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на енергийния сектор. Според цитираната норма коксовите въглища се определят като битуминозни въглища с качество, позволяващо производство на кокс / кокс от коксови пещи/, подходящ за използване в доменни пещи. От друга страна, съгласно чл. 1 от Регламент /ЕО/ № 1099 /2088 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на енергийния сектор, регламентът установява обща рамка за изготвянето, предаването, оценяването, разпространението на сравнима статистика за енергийния сектор в Общността. По силата на чл. 3, т. „а“ източници на статистически данни са и данни от вноса и износа на горива. По силата на чл. 1 от Регламент ЕИО №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, комбинираната номенклатура се създава и за целите на статистиката на общността. Следователно, двата Регламента могат и следва да бъдат прилагани съвместно, като в случая такава смислова връзка е налице и не се налага отправяне на преюдициално запитване с поставения от касационния жалбоподател въпрос. Освен това по поставения въпрос не е „необходимо решение“ по смисъла на чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС, доколкото въпросът не е решаващ за изхода на съдебното производство, тъй като е установено от съда по категоричен начин нарушение на процесуалните правила за вземане на пробата от стоката. Това означава, че отмяната на митническия акт е поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно обсъждането на материалноправния въпрос за правилното тарифно класиране на стоката не е от решаващо значение за делото.

С оглед на горното, искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС се явява неоснователно.

По изложените съображения, обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на първо отделение