Определение № 50001 от 03.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2021 г.

Постъпила е молба вх. № 507992/05.10.2022 г. от адв. Н. А. като пълномощник на С. Г. З. и В. Г. З. за освобождаване и превеждане по сметка на ЧСИ М. Б. на сумата 2 625 лева, внесена от Р. С. В. на 12.10.2021 г. като обезпечение във връзка със спиране на изпълнението в частта за присъдените разноски на решение № 99/07.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено с определение № 60154/14.10.2021 г. по гр. д. № 2506/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. След отмяна на решение № 99/07.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с решение № 60147/14.12.2021 г. по гр. д. № 2506/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС, е постановено решение № 82/25.07.2022 г. по гр. д. № 5032/2021 г. на ВКС, I-во г. о., с което, след отмяна на въззивното решение по в. гр. д. № 7159/2017 г. на Софийския градски съд и първоинстанционното решение по гр. д. № 9065/2014 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен иск за ревандикация на недвижим имот и Р. С. В. и П. С. Н. са осъдени да заплатят на С. Г. З. и В. Г. З. разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 3 125 лева. Същевременно е постъпило и писмо вх. № 508923/04.11.2022 г. от ЧСИ М. Б. с искане за превеждане по негова сметка на парична сума от сметката на ВКС за обезпечения, която да послужи за удовлетворяване на вземането на взискателите С. Г. З. и В. Г. З. по изп. д. № 20218380403206, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2021 г. по гр. д. № 9065/2014 г. на Софийския районен съд, 36-ти състав. С отговор вх. № 509398/22.11.2022 г. Р. С. В. и П. С. Н., чрез адв. И. К., са възразили, че искането за превеждане на даденото обезпечение по сметка на ЧСИ за събиране на вземането на насрещната страна за разноски е недопустимо, а молбата на С. Г. З. и В. Г. З. е неоснователна, като считат, че няма пречка З. да поискат освобождаването на сумата в тяхна полза. Видно от служебната справка от счетоводството на ВКС, сумата от 2 625 лева, постъпила на 13.10.2021 г. по сметката за обезпечения, с вносител Р. С. В., е налична и към 23.11.2022 г. С оглед така установените по делото данни настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не съществуват пречки внесеното по сметка на ВКС обезпечение да бъде преведено по сметка на ЧСИ М. Б., откъдето да се изплати на взискателите по изп. д. № 20218380403206. Липсва основание обезпечението да бъде освободено и преведено директно от ВКС в полза на лицата, чието вземане за разноски същото обезпечава, както смята насрещната страна. Тъй като обаче част от сумата в размер на 918.25 лева вече е събрана в резултат на наложен запор /вж. молба от 24.10.2022 г. от В. Г. З. до ЧСИ М. Б., както и отговора на Р. С. В. и П. С. Н./, следва да бъде освободено не цялото внесено обезпечение от 2 625 лева, а разликата между окончателно присъдената сума на дължимите разноски от 3 125 лева и погасеното задължение от 918.25 лева, или 2 206.75 лева. Изводът за това, че следва да бъде съобразена именно сумата 3 125 лева, съставляваща сторените от З. разноски по водене на делото във всички инстанции, а не само сумата 2 625 лева, присъдена с решение № 99/07.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., за която е издаден изпълнителният лист, послужил за основа на образуваното изпълнително дело, следва и от становището в отговора на задължените за разноските лица. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.