Определение № 667 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Кота нула строй“ ЕООД против Определение № 1299/28.10.2024 г., постановено по административно дело № 1239/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Разрешение за строеж № 87/21.04.2022 г. на Главния архитект на Община Костинброд и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответната страна - Главен архитект на Община Костинброд не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е разрешение за строеж, с което на „РК Метал“ ООД е разрешено да изградят „направа на фундаменти и изграждане на стоманобетонна стена с височина 2,00-2,20 м. с дължина 321 м. на обект „Хале“, с местонахождение Химически завод гр. Костинброд. Не е спорно по делото, че оспорващото дружество няма качеството на възложител на разрешения строеж, няма право да строи в имота по силата на специален закон, както и не твърди и не установява притежавани от него вещни права върху имота. При тези факти, правилен се явява решаващият извод на първостепенния съд за недопустимост на подадената жалба, тъй като оспорващият не се легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. С оглед вида на разрешения строеж, който представлява нов строеж по смисъла на закона, кръгът на заинтересованите лица от оспорване на разрешението за строеж е посочен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изброяването в закона е изчерпателно и това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Установено е, че оспорващото дружество е изпълнител на строително-монтажните дейности и не попада сред посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ лица, поради което жалбата правилно е преценена като недопустима. Възраженията, с които жалбоподателят обосновава правен интерес от оспорването касаят правни спорове, възникнали с възложителя и бездействие от страна на строителната администрация досежно разрешения строеж, но същите правилно са отхвърлени от съда като неотносими към правния спор, доколкото не попадат в приложното поле на специалната разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При така изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Останалите искания, съдържащи се в частната жалба не са от компетентността на настоящия съд, поради което по същите не се дължи произнасяне. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение