Определение № 1015 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 880/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Маг“ ООД, приподписана от пълномощника адвокат Р. Кацарски, против разпореждане № 2050 от 09.12.2025 г. по адм. дело № 601/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че е атакувал индивидуалния административен акт освен като незаконосъобразен, но и като нищожен. Съдът се е произнесъл само по първото основание, без да разгледа искането за обявяване на нищожност. Излага съображенията си за нейното наличие, като счита, че това обосновава обжалваемостта на атакуваното съдебно решение. Иска отмяна на разпореждането и администриране на депозираната касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Административен съд Кюстендил е оставил без разглеждане подадената от „Маг“ ООД касационната жалба срещу решение № 1871 от 18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 601/2024 г., с което е изменено решение по протокол от 12.11.2024 г. на Комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с което е определен размер на еднократно обезщетение при учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, собственост на „Маг“ ООД, като същият е увеличен. Съдът е посочил в мотивите си, че съдебното решение попада сред актове по чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ, поради което същото е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Едно от тях - това по т. 4, на което се е позовал и административният съд, е касационната жалба да е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. В конкретния случай, като постановено по жалба срещу решение на комисия по чл. 210 ЗУТ, съдебното решение предмет на касационното оспорване е окончателно съгласно изричния текст на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, който изключва касационния контрол върху актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Твърденията на частния жалбоподател, свързани със заявена нищожност на атакувания административен акт, представляват възражения по съществото на спора, които не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция когато производството е едноинстанционно, както е в настоящия случай. Касационната жалба законосъобразно е оставена без разглеждане. Оспореното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение