Решение № 10 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2013 г.

Решение № 10 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Този състав на касационния съд с определение от 17.10.2013 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 272/2013 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие с практика на ВКС при произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос за приложението на чл. 193, ал. 3 ГПК, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са били изслушани или дадени по негова вина. По съществото на делото, съдът приема следното: Предявен е иск от А. К. за отмяна на дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № 20/11.07. 2012 г. на Управителя на [фирма], [населено място] поради неявяване на работа за два последователни работни дни на 11 и 12 юни 2012 г. Софийският градски съд, с обжалваното въззивно решение, е отменил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 37046/2012 г., с което искът е бил отхвърлен, признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца К. и осъдил [фирма] да му заплати сумата 970 лв. разноски по делото за двете инстанции. Градският съд е счел уволнителната заповед за незаконосъобразна, тъй-като работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Съдът се е позовал на безспорния факт, че такова изслушване или писмени обяснения липсват и работодателят не е установил факта, че отправеното от него искане за даване на обяснения е достигнало до уволнения. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ е приложима само в хипотезата когато уволненият работник е узнал за искането на работодателя да даде обяснения и доказателствената тежест за установяване на узнаването е за работодателя. Въззивният съд е приел също, че работникът или служителят не е длъжен да дава информация на работодателя за адреса на който живее. Изводите на съда за неспазване на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя са необосновани и противоречат на съдебната практика. Трудовите правоотношения са подчинени на общите правила за регулиране на гражданските правоотношения, вкл. чл. 95 и 96 ЗЗД. Едностранното волеизявление на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ може да бъде изпълнено само когато работникът или служителят - кредитор по смисъла на чл. 63 ЗЗД, даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай, искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ може да се осъществи по два начина - чрез непосредствено уведомяване на К. при личното му явяване на местоработата или чрез уведомяване по пощата на посочен от него адрес. Тъй- като първата възможност не е била предмет на обсъждане поради твърденията на работодателя, че К. е продължил да отсъства и след 12.06.2012 г. и тези твърдения не са били оспорени, работодателят се е позовал на втората фактическа възможност - уведомяване с пощенско съобщение на адреса, посочен от К. Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения. По делото е безспорно, че ищецът К. не е пребивавал на посочения от него адрес, там е живеело друго лице. При тези обстоятелства, той сам се е поставил в забава по смисъла на чл. 95 и върху него преминава рискът от неизпълнението на длъжника - чл. 96 ЗЗД. В случая работодателят е отправил искане до ищеца за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и обстоятелството, че К. не е узнал за това искане, според неговите твърдения, се дължи на собствените му действия В този смисъл е налице негова вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, както е прието с решението по гр. д. № 985/2011 г., ВКС, четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следва да бъде отменено решението на въззивния съд и делото се върне за ново разглеждане по същество от същия съд, тъй-като с първото въззивно решение, съдът не се е произнесъл по съществото на спора на основание чл. 192, ал. 2 КТ. Следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски в касационното производство. Върховният касационен съд