Определение № 2397 от 12.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1912/2023 г.

Производството е по чл.248, АЛ.1 ГПК. Образувано е по молба на адвокат П. И. Т., ВАК, пълномощник на Т. В. Г., с искане за допълване на определение № 1113/ 08.05.2024г. по т.д. № 1912/2023г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъди на молителя, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 4800 лева. Ответникът по молбата, „Юробанк България“ АД представя отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК..Сочи се, че лисва списък за разноските и договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, както и доказателства, че лицето е материално затруднено. Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Поддържа се, че е налице безпротиворечива съдебна практика относно правоотношенията, произтичащи от банков кредит, давностния срок по чл.110 ЗЗД, неговото прекъсване и спиране в хода на принудителното изпълнение, като обема на извършената работа по изготвяне на отговор на касационната жалба не кореспондира с размера на възнаграждението, определен с Наредба № 1/2004г., като се вземе предвид решението на СЕС по дело С-438/2022г. Сочи се, че определянето на минимално възнаграждение по нормативен ред не е съобразено с правната и фактическа сложност на отделните казуси, нито с обема работа и качеството на предоставената услуга, а се заключава само до един критерий – цена на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 1113/ 08.05.2024г. по т.д. № 1912/2023г. по описа на ВКС, II ТО по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 230 от 12.07.2023г. по в.т.д. № 265/2023г. на Апелативен съд – Варна. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв в полза на адвоката на ответника по касацията - настоящ молител, съдържащо се в отговора на жалба, към който е представен списък на разноските по чл.80 ГПК и анекс към договор за правна защита и съдействие за сумата 4800 лева, за която е посочено, че е дължима при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това, невярно се явява твърдението на банката за липса на представен списък по чл.80 ГПК и на договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по чл.83 ГПК, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за представителство по чл.38, ал.1, т.2 ГПК. При отрицателни установителни искове за 0,02 лева главница, 0,01 лева законна лихва и 61 878,08 лева неолихвяеми вземания, и предвид фактическата и правна сложност на делото, дължимото адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца възлиза 4200 лева, за която сума молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд