Определение № 339 от 09.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2016 г.

Образувано е по частна жалба на К. Ж. П. и М. Ж. П. срещу определение № 2698 /02.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3041 /2016 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 12-ти гр. с-в., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на жалбоподателките срещу определение на СГС, с което исковата молба на двете частни жалбоподателки е оставена без движение и са им дадени указания за отстраняване на нередовностите, изразяващи се в незаплащане на дължимата по производството държавна такса. Жалбоподателките твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че частната жалба срещу определението на СГС е допустима, тъй като Бургаският апелативен съд е разгледал подобна частна жалба и излагат доводи за незаконосъобразност на указанията за внасяне на държавна такса. Насрещната страна Е. А. С. твърди в писмен отговор, че жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.1 ГПК – нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито (в ГПК) е предвидено обжалването му. На обжалване би подлежало определението за връщане на исковата молба в случай на отстраняване на нередовности, при което съдът проверява правилността на дадените по реда на чл.129,ал.2 ГПК указания. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, т.к. е подадена в срока за обжалване от страна по делото, която има правен интерес да обжалва, срещу подлежащо на обжалване определение и частната жалба е редовна. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК по съображения, че на отделно обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения - които са визирани в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и то ако не попадат в хипотезата на чл.274,ял.4 ГПК. Проверката на правилността на указанията на съда по отстраняване на нередовности на исковата молба се извършва от въззивния съд само в случаите на върната искова молба поради неотстранени в срок нередовности и подадена частна жалба от ищеца срещу това разпореждане. Настоящият случай не е такъв. Обстоятелството, че по друго дело Бургаският апелативен съд е приел, че е допустима частна жалба срещу разпореждане, с което на ищеца е указано да внесе допълнителна държавна такса, не променя извода на настоящия състав, за когото това определение не е задължително. Тъй като в това производство се извършва преценка единствено на извода на въззивния съд за недопустимостта на частната жалба, с която е сезиран, не следва да бъдат разглеждани доводите по същество, относими към определения размер на държавната такса. От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподателки нямат право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила списък на разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което и на нея не следва да се присъждат разноски. Воден от изложеното настоящият състав