Определение № 541 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 460/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.47 ЗМТА, с предмет- отмяна на решение №52 от 28.11.2022г. по ВАД № 220009/22г. на Арбитражен съд при Сдружение "Арбитражен съд при Световен търговски център“,гр. София. Сезираният съд е извършил преценка за нередовност на подадената искова молба, като неотговаряща на изискванията на чл.127,ал.1,т.5 ГПК. С разпореждане от 25.05.2023г. постановено по т.д. № 460 /22г. на съдия докладчика, исковата молба, подадена от В. Ц. Д. е оставена без движение с указания, ищецът да уточни с писмена молба с препис за ответника- дали искът с правно основание чл.47 ЗМТА, с предмет отмяна на решение №52 от 28.11.2022г. по ВАД № 220009/22г. на Арбитражен съд при Сдружение "Арбитражен съд при Световен търговски център“,гр. София се предявява и от името на „Автостъкла“ООД и ако е така и искът е предявен и от името на търговското дружество, ищецът, в същия срок, следва да удостовери внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 10 800лв. С молба от 11.08.2023г. В. Д. е поддържала, че правния й интерес от завеждане на иска произтича от това, че „практически е била лишена от стойността на своите дялове“, а с исковата молба същата е заявила, че правният й интерес се извежда от притежаваните от нея 50 % от капитала на дружеството и с арбитражното решение са засегнати нейните членствени права. С цитираната молба същата се е позовала на практика на ЕСПЧ, като пространно е излагала доводи относно това, че тя е легитимирана да предяви исковете от името на дружеството, в качеството си на управител и съдружник, тъй като другият управител, с който само съвместно могат да представляват дружеството, отказва да защити неговите интереси и предприема действия, с които това дружество е ощетено. С оглед така подадената молба с разпореждане от 25.10.2023г. производството отново е оставено без движение с указания адв. К. да представи пълномощно от двамата управители на дружеството – ищец, както и да бъде уведомен другия управител за подадената искова молба, като му се даде възможност да потвърди предприетите процесуални действия. Съобщението до другият управител М. Й. е връчено по реда на чл.50,ал.2 ГПК на 07.02.2024г. на адреса на управления дружеството „ Автостъкла“ООД. В. Д. с молба от 01.12.2023г. още веднъж е посочила, че разпореждането от 23.10.23г. не води до промяна на нейното твърдение, че тя предявява иска от името на дружеството в качеството на управител, независимо от това, че представителството е уредено като съвместно с другия управител М. Й.. Отново са развити съображения за допустимост на исковата молба, независимо от липсата на легитимация на дружеството, като са разгледани решения на ЕСПЧ. С исковата молба е искана отмяна на решение №52 от 28.11.2022г. по ВАД № 220009/22г. на Арбитражен съд при Сдружение "Арбитражен съд при Световен търговски център“, [населено място] на основание чл.47,ал.1,т.2,т.4 и т.6 ЗМТА. Страни в арбитражното производство по постановяване на атакуваното решение на посочените основания са „ Петрич кобра“ ЕООД и „Автостъкла“ ООД. Ищцата В. Д. не участва в това производство. Следователно, същата не е активно легитимирана да предяви искова претенция по реда на чл.47 ЗМТА. Такава имат само двете търговски дружества като обвързани от атакувания по този ред акт. Следва да се отбележи, че и в изложението не се сочат доводи за нарушения в арбитражното производство, накърняващи правата на „Автостъкла“ ООД. Доколкото правният интерес на ищцата е обоснован с нарушение на нейни права, то неимуществените права на Д. като съдружник, произтичащи от притежаване на дялове от капитала не се нарушават с постановеното осъдително спрямо дружеството решение. Твърдението, че ищцата ще бъде лишена от стойността на дяловете / вероятно намаляване на стойността им/ е ирелевантно спрямо иска по чл.47 ЗМТА, като този факт е относим само при прекратяване на членственото й правоотношение с дружеството, но дори и да бъде негов кредитор, поради такива обстоятелства, това също така не я легитимира като надлежна страна в настоящия процес по отмяна на решение в производството по постановяване, на което същата не е участвала и то не я обвързва. Или, В. Д. се явява трето неучастващо лице по отношение на арбитражното производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска, поради което не разполага с правото на иск по чл.47,ал.1 и ал.2 ЗМТА. За пълнота следва да се отбележи, че не променя горния извод за възможността да установи активна легитимация на В. Д. както като съдружник, така и в качеството й на управител на дружеството и цитираната от нея практика на ЕСПЧ. Посочените решения третират правото на лица, които твърдят че са „ жертва“ и уреждат възможността им са сезират съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Посочените разрешения касаят производството пред ЕСПЧ и не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми относно легитимацията на страните в производствата пред националните съдилища на държавите по Конвенцията. Принципната позиция на ЕСПЧ / с оглед разгледаната в молбите уточнения практика от страната/са с една и съща насоченост, свързана с това, че никой не може да „ се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна дори и ако е съдружник или управител на търговско дружество страна в същото производство“. Случаите, при които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е с оглед направена съпоставка между правата на съдружника и правата на дружеството. Дадените разрешения са в смисъл, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда на съдружника / чрез загуба стойността на дяловете/, дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита / решение по жалба №30417/96/ като вредите на съдружника не са решаващ фактор, но имат значение за индивидуалните права/ решение по жалба № 508/02/. Изключението, при което няма причина да се прави разлика между двете категории права също са разгледани / напр. едноличен собственик на капитала и дружеството/. Легитимираният ищец по исковете за отмяна на разглежданото арбитражно решение – дружеството „ Автостъкла“ООД не е отстранил нередовността на исковата молба, съобразно указанията дадени с двете разпореждания от 25.05.23г. и от 23.10.23г. – не е представено пълномощно на адв. Д. К. / подала исковата молба/, с което да бъде установена надлежно учредена представителна власт от двамата управители на дружеството В. Д. и М. Й., респективно М. Й. не е потвърдила действията на адв. К. по подаване на исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител. Правилата за учредяване на представителна власт за ООД- чл.30,ал.`1 ГПК във връзка 141,ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „ Автостъкла“ООД да императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата управители на дружеството/не допуска процесуално представителство на адвокат, упълномощен само от единия от управителите. Правно необосновано страната се е позовала на определение №444 /15г. на ВКС І т.о. третиращо съвсем различна хипотеза, при която единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството, с оглед противоречивите интереси на страните. Не променя горния извод и цитираната в молбите практика на ЕСПЧ. Според тази практика легитимацията да иска защита по Конвенцията на съдружник е само при т.нар. „ изключителни обстоятелства“. В цитираните с молбите решения е прието, че пробиване на „ корпоративната завеса“ или незачитане правосубектността на дружествата е оправдано когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim / решение от 24.10.1995г./, „ Капиталбанк“ и КТБ АД са свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява от други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Направеният извод е свързан с това, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи да защитават неговите парва както пред ЕСПЧ така и пред националния съд. В разглеждания случай липсва твърдение от подалата исковата молба за това, че невъзможността на дружеството да подаде искова молба по реда на чл.47 ЗМТА произтича от обстоятелства, в резултат, на които представителният орган не може да защити правата на дружеството. Същата е поддържала, че тя произтича от липсата на изявление и съгласие на другия управител. Т.е.обстоятелства, свързани с конфликт между двамата управители, които само съвместно представляват дружеството. Така създаденият конфликт между тях, обаче, не може да бъде разрешен по пътя на атакуване на постановеното арбитражно решение,отменимо само на лимитивно изброени основания, тъй като защитата по чл.47 ЗМТА е предоставена на дружеството, съобразно неговите нарушени права в арбитражното производство, а не на неговите управители, които не участват в това производство. От твърденията в исковата молба и в молбите- уточнения, с които ищцата е обосновала правния си интерес от водене на делото се извежда именно наличие на конфликт между двамата управители, съществувал преди образуване на арбитражното производство.Както вече бе отбелязано защитата на евентуалното накърняване на правата на Д. като съдружник и като управител не може да бъде осъществено по реда на чл.47 ЗМТА, по повод арбитражно производство, по което тя не е страна. В ТЗ е уредена както отговорността на управителя за вреди причинени на дружеството /чл.126 ТЗ/, така и за вредите причинени от трети лица, които подлежат също на обезщетяване по общия исков ред. Сключените недействителни сделки от името на дружеството също могат да бъдат атакувани и от лица, които не участват в тях. Т.е. защитата на обсъжданите права е уредена чрез други правни средства. А предоставянето на съдружника или на един от управителите при съвместно представителство на дружеството с ограничена отговорност, на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, би означавало да бъде дадено право на това лице да обжалва съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което да бъдат дерогирани изцяло правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби, уреждащи представителството в гражданския процес. За пълнота следа да се отбележи, че дружеството не е отстранило и недостатъка на исковата си молба, като не е удостоверило внасяне на определената с определението от 25.05.23г. държавната такса. По изложение съображения производството по исковете за отмяна на арбитражното решение следва да бъде прекратено. В исковата молба е въведен довод и евентуално искане за прогласяване на нищожност на решението, като постановено в симулативен процес, като изложените твърдения и при тока заявеният евентуално иск е обосновано с твърдения, аналогични на тези по иска за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА – относно учредяване на арбитражния съд от лица, които имат сключен договор с „Автостъкла“ ООД, както и относно представителството на ответника по иска – ищец в арбитражното производство. Идентичността на основанията налага извод, че защитата на дружеството следва да се осъществи по реда на отмяната на арбитражното решение, за което вече бяха изложени мотиви. Легитимация за разкриване на симулация на съдебно или арбитражно решение от трето неучастващо в арбитражното производство лице има само кредитор на длъжника и то чрез иск по чл.135 ЗЗД, като такъв иск не е предявен, нито подобни обстоятелства определящи Д. като кредитор на дружеството са поддържани. Следователно и по този иск за нищожност на арбитражното решение производството следва да бъде прекратено. Поради изложеното производството по делото следва да бъде прекратено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,